2 януари 2012 г.

За теб така и нищо не написах...

На Светлана

Помня... сякаш беше вчера
как качих се аз на влака;
как пред НДК те чаках,
а в ума ми бе химера.

Помня свойта изненада,
щом видях те променена...
Ти навярно вместо мене
друг очакваше със радост.

Но е редно май да върна
малко по-назад нещата -
в осми клас добри познати;
не успях да те прегърна...

Не че исках... Вероятно
ти копнееше за нещо...
аз успях спокойно, вещо
да изтръгна мисъл всяка

от прекрасната главица
за романс или каквото
там очакваше горкото
коте с нокти на лъвица.

А сега, какво да кажа,
щом написах твойто име,
щом погледнах две-три снимки...
Туй... туй време ще покаже.

Няма коментари:

Публикуване на коментар