Видове мутанти и източници на дарбите им:
1.Телекинетици:
Чрез съзнанието си, те могат да контролират кондензирания Абсолют, който се намира между атомите на веществата. Те могат да го движат в различни посоки като цяло. Видимият резултат на това е движение на самия предмет или същество.
За повече информация, посетете следните постове:
Другите сред нас - основи.
Другите сред нас - Войната.
Kiril Vlahov
5 януари 2012 г.
Другите сред нас - основи
1. Какво е Абсолютът?
Абсолютът се намира в празното пространство - между атомите, между самите кварки. Тъй като материята в по-голямата си част се състои от празно пространство, може да се каже, че е изградена повече от Абсолют, отколкото от кварки. Знае се, че материята е енергия, затворена в частици. Инертна. А какво е енергията? Енергията е потенциалът на материята да върши работа. Енергията не се губи, тя се трансформира и се освобождава от материята. Тогава какво е Абсолютът? Това е всичко във Вселената, различно от материя и енергия.
Абсолютът има две състояния – нормално (когато не контактува с материята и енергията) и кондензирано (когато контактува с тях). Кондензираното състояние е начинът Абсолютът да се превръща в материя и енергия. Повечето физици веднага ще скочат, че има ЗЗЕ (закон за запазване на енергията) и не е възможно да се създава енергия (или материя). И това е така. Тя просто се пренася от други паралелни Вселени. Абсолютът е обединяващото звено на всички възможни паралелни Вселени. Той е един и същ навсякъде и чрез него може да се пътува от една - в друга. Това пътуване става чрез хиперкубове, които отделят една Вселена от друга.
2. Какво е душата?
Душата е ядро от кондензиран Абсолют, задържано от връзките между невроните и нервните влакна в цялото тяло. Съществуват и натрупвания от Абсолют, които не са души. Наричат се Портали. Първото натрупване на Абсолют в нашата Вселена е довело до началото й, каквато я познаваме. Преди това е имало само нормален Абсолют. Първото натрупване отговаря на Вселенската Душа.
3. Какво е съзнанието?
Между съзнанието и душата има мост, който прехвърля мислите и чувствата от мозъка към ядрото от кондензиран Абсолют. Съзнанията на хората при работата си "отделят" Абсолют, обработват го и го създават в нови паралелни Вселени. Има съзнания, които при работата си създават материя и енергия. Съзнанието е връзката на живото с неживото. То се получава от критичната маса на връзките между невроните и изчезва, когато тези неврони умрат.
4. Какво става след като умрем?
Когато мозъкът умре, връзките между невроните и нервните влакна спират да функционират и вече нищо не задържа душата – ядрото от Абсолют се разпръсква из пространството, връщайки се в нормална форма.
5. Кои са мутантите и защо са такива? Каква е ролята на телепатите?
Човешкият род не е еволюирал физически от стотици хиляди години, дори милиони. Еволюцията при него е била в мозъка. Появили са се същества с по-голямо използване на мозъчния капацитет, същества телепати, телекинетици и т.н. Има няколко вида мутанти – телепати, телекенетици, пирокинетици, Лечители и Създатели. Съзнанието на Разрушителите (вж. 6.) се контролира от телепатите, които са си направили световна мрежа, предхождаща интернет, чрез която общуват и обучават останалите мутанти. Съзнанието на Разрушителите е разклатено, те имат раздвоение на личността и втората личност е нестабилна. Нормалното им състояние, в което не са опасни, е когато втората личност е в латентна форма, което се поддържа от един или няколко телепати. Ако тя напълно поеме контрола, се стига до Преобразуване (вж. 6.) и до Разрушител, чието първостепенно желание е да разруши Земята и може да го направи за секунди, преди да са го спрели. Мутант се става предимно в пубертета. Всички мутанти имат много силно чувство за предназначение, то съответства на морала при хората и на рефлексите при животните.
6. Кои са Другите и какво могат да правят? Какво е Преобразуване?
Понякога при мутациите се появяват същества, които могат да "боравят" с Абсолюта на по-високо ниво. Средното звено между обикновените мутанти и Другите са Лечителите и Създателите – те могат да "боравят" с Абсолюта, но не могат да минат през Преобразуване.
Другите биват Пазители и Разрушители. Скоро, след като дарбата им се прояви, те имат избор, дали да направят Преобразуване, или не. Преобразуването представлява освобождаване на кондензираното ядро - тоест, душата. Електрическите връзки между невроните биват поглъщани от ядрото и съзнанието, каквото го познаваме, престава да съществува.
Новороденият Друг вече не е нито мутант, нито човек. При него има единствено чувство за Баланс. Пазителите считат, че появата на хората и тяхното влияние върху Баланса е положително. Разрушителите считат, че емоциите и мислите на разумните същества объркват Баланса и затова искат да ги избият до крак. След Преобразуване, тялото им запомня формата си. Формата на човешкото тяло е последната форма, която Другият е обитавал и съответно винаги може да се върне към нея - без обаче да се извършват някакви процеси в тялото му. Човешката форма катализира кондензираното ядро и в нея Другите водят битки и се пренасят от една паралелна Вселена в друга. Тялото им може да приема всякаква форма, макар и вътрешният строеж да не е същия. Може да се преобрази в камък, животно или вълна. Може да се превърне в лъчи светлина и да се понесе в пространството.
С помощта на човешката си форма, Другите могат да кондензират Абсолюта около тях и да го превръщат в материя и енергия, като практически те просто извършват преноса им от друга паралелна Вселена. Тъй като те са от кондензиран Абсолют, могат да взаимодействат с материята и енергията, но не могат да създават живи същества и не могат да се размножават. Не могат да разделят същността си на няколко същности и да се намират на различни места. Те са навсякъде и са неделими.
7. Обикновените хора.
Вече говорихме за това какво е душата. Тъй като всеки човек има душа, която е по същество кондензиран Абсолют, той може да влияе на целия Абсолют във Вселената (нормалния), както и на останалите души и на Другите. Но това влияние е обусловено от човешкото съзнание, което е в пъти по-несъвършено от еквивалента му при Другите. То не може да кондензира нормалния Абсолют около него. Не може и да създава материя или енергия от него, защото въображението му не е достатъчно развито, за да може да обхване всички частици, които се пораждат. Тогава каква е ролята на обикновените хора във всичко това? С появата на първия човек и раждането на неговото съзнание, във Вселената настъпва нова ера. Всеки човек може да усети пулса на Вселената и това се случва когато в съзнанието му нахлуят вълни с определена честота (музика) и по тялото му полазват тръпки. Това са нервните окончания, които в този момент вибрират и душата му (ядрото) се свързва с останалия Абсолют. Когато човек генерира мисли и чувства, те влияят на цялата Вселена и се разпростират във формата на вълни в нея със скорост многократно надвишаваща тази на светлината. Въображението не е нищо друго освен (несъвършен) начин да погледнем в другите паралелни Вселени. Важно е да се отбележи, че само материята е обвързана със свойството размер. Душата може да бъде сфера с диаметър 1 мм, може да се разпростре над цялата планета и така да взаимодейства с други души. Тя няма постоянна форма. Правим това всеки ден, без да се замисляме.
8. Еквивалента на съзнание при Другите.
Другите нямат съзнание. Те могат да контактуват с материята и енергията, но не ги виждат като такива. Те усещат нормалния Абсолют във всички форми на материята. Те не общуват с мисли и понятия, нито дори с картини. Те "усещат"...
9. Смисълът на живота.
Смисълът на живота като цяло е да се зароди, да еволюира докато се стигне до разумно същество. Неговата душа е от кондензиран Абсолют и вече може да влияе на цялата Вселена. После, отново чрез еволюция, но този път в мозъка се стига до Другите, които "усещат" и се борят за Баланса.
Пазителите и Разрушителите всъщност са две страни на едно и също, различават се по психологията, която са наследили от човешките същества – тя не може да бъда променена. При еволюцията винаги се стига и до същества телепати. Пропусне ли се този етап, или бъдат ли отстранени прекалено рано, цялата планета бива разрушена от само един Разрушител, създаването на Пазители спира, заедно с целия живот.
Смисълът на живота и целта на Мултивселената е в Баланса.
10. Какво е Балансът?
Мисля по въпроса.
Абсолютът се намира в празното пространство - между атомите, между самите кварки. Тъй като материята в по-голямата си част се състои от празно пространство, може да се каже, че е изградена повече от Абсолют, отколкото от кварки. Знае се, че материята е енергия, затворена в частици. Инертна. А какво е енергията? Енергията е потенциалът на материята да върши работа. Енергията не се губи, тя се трансформира и се освобождава от материята. Тогава какво е Абсолютът? Това е всичко във Вселената, различно от материя и енергия.
Абсолютът има две състояния – нормално (когато не контактува с материята и енергията) и кондензирано (когато контактува с тях). Кондензираното състояние е начинът Абсолютът да се превръща в материя и енергия. Повечето физици веднага ще скочат, че има ЗЗЕ (закон за запазване на енергията) и не е възможно да се създава енергия (или материя). И това е така. Тя просто се пренася от други паралелни Вселени. Абсолютът е обединяващото звено на всички възможни паралелни Вселени. Той е един и същ навсякъде и чрез него може да се пътува от една - в друга. Това пътуване става чрез хиперкубове, които отделят една Вселена от друга.
2. Какво е душата?
Душата е ядро от кондензиран Абсолют, задържано от връзките между невроните и нервните влакна в цялото тяло. Съществуват и натрупвания от Абсолют, които не са души. Наричат се Портали. Първото натрупване на Абсолют в нашата Вселена е довело до началото й, каквато я познаваме. Преди това е имало само нормален Абсолют. Първото натрупване отговаря на Вселенската Душа.
3. Какво е съзнанието?
Между съзнанието и душата има мост, който прехвърля мислите и чувствата от мозъка към ядрото от кондензиран Абсолют. Съзнанията на хората при работата си "отделят" Абсолют, обработват го и го създават в нови паралелни Вселени. Има съзнания, които при работата си създават материя и енергия. Съзнанието е връзката на живото с неживото. То се получава от критичната маса на връзките между невроните и изчезва, когато тези неврони умрат.
4. Какво става след като умрем?
Когато мозъкът умре, връзките между невроните и нервните влакна спират да функционират и вече нищо не задържа душата – ядрото от Абсолют се разпръсква из пространството, връщайки се в нормална форма.
5. Кои са мутантите и защо са такива? Каква е ролята на телепатите?
Човешкият род не е еволюирал физически от стотици хиляди години, дори милиони. Еволюцията при него е била в мозъка. Появили са се същества с по-голямо използване на мозъчния капацитет, същества телепати, телекинетици и т.н. Има няколко вида мутанти – телепати, телекенетици, пирокинетици, Лечители и Създатели. Съзнанието на Разрушителите (вж. 6.) се контролира от телепатите, които са си направили световна мрежа, предхождаща интернет, чрез която общуват и обучават останалите мутанти. Съзнанието на Разрушителите е разклатено, те имат раздвоение на личността и втората личност е нестабилна. Нормалното им състояние, в което не са опасни, е когато втората личност е в латентна форма, което се поддържа от един или няколко телепати. Ако тя напълно поеме контрола, се стига до Преобразуване (вж. 6.) и до Разрушител, чието първостепенно желание е да разруши Земята и може да го направи за секунди, преди да са го спрели. Мутант се става предимно в пубертета. Всички мутанти имат много силно чувство за предназначение, то съответства на морала при хората и на рефлексите при животните.
6. Кои са Другите и какво могат да правят? Какво е Преобразуване?
Понякога при мутациите се появяват същества, които могат да "боравят" с Абсолюта на по-високо ниво. Средното звено между обикновените мутанти и Другите са Лечителите и Създателите – те могат да "боравят" с Абсолюта, но не могат да минат през Преобразуване.
Другите биват Пазители и Разрушители. Скоро, след като дарбата им се прояви, те имат избор, дали да направят Преобразуване, или не. Преобразуването представлява освобождаване на кондензираното ядро - тоест, душата. Електрическите връзки между невроните биват поглъщани от ядрото и съзнанието, каквото го познаваме, престава да съществува.
Новороденият Друг вече не е нито мутант, нито човек. При него има единствено чувство за Баланс. Пазителите считат, че появата на хората и тяхното влияние върху Баланса е положително. Разрушителите считат, че емоциите и мислите на разумните същества объркват Баланса и затова искат да ги избият до крак. След Преобразуване, тялото им запомня формата си. Формата на човешкото тяло е последната форма, която Другият е обитавал и съответно винаги може да се върне към нея - без обаче да се извършват някакви процеси в тялото му. Човешката форма катализира кондензираното ядро и в нея Другите водят битки и се пренасят от една паралелна Вселена в друга. Тялото им може да приема всякаква форма, макар и вътрешният строеж да не е същия. Може да се преобрази в камък, животно или вълна. Може да се превърне в лъчи светлина и да се понесе в пространството.
С помощта на човешката си форма, Другите могат да кондензират Абсолюта около тях и да го превръщат в материя и енергия, като практически те просто извършват преноса им от друга паралелна Вселена. Тъй като те са от кондензиран Абсолют, могат да взаимодействат с материята и енергията, но не могат да създават живи същества и не могат да се размножават. Не могат да разделят същността си на няколко същности и да се намират на различни места. Те са навсякъде и са неделими.
7. Обикновените хора.
Вече говорихме за това какво е душата. Тъй като всеки човек има душа, която е по същество кондензиран Абсолют, той може да влияе на целия Абсолют във Вселената (нормалния), както и на останалите души и на Другите. Но това влияние е обусловено от човешкото съзнание, което е в пъти по-несъвършено от еквивалента му при Другите. То не може да кондензира нормалния Абсолют около него. Не може и да създава материя или енергия от него, защото въображението му не е достатъчно развито, за да може да обхване всички частици, които се пораждат. Тогава каква е ролята на обикновените хора във всичко това? С появата на първия човек и раждането на неговото съзнание, във Вселената настъпва нова ера. Всеки човек може да усети пулса на Вселената и това се случва когато в съзнанието му нахлуят вълни с определена честота (музика) и по тялото му полазват тръпки. Това са нервните окончания, които в този момент вибрират и душата му (ядрото) се свързва с останалия Абсолют. Когато човек генерира мисли и чувства, те влияят на цялата Вселена и се разпростират във формата на вълни в нея със скорост многократно надвишаваща тази на светлината. Въображението не е нищо друго освен (несъвършен) начин да погледнем в другите паралелни Вселени. Важно е да се отбележи, че само материята е обвързана със свойството размер. Душата може да бъде сфера с диаметър 1 мм, може да се разпростре над цялата планета и така да взаимодейства с други души. Тя няма постоянна форма. Правим това всеки ден, без да се замисляме.
8. Еквивалента на съзнание при Другите.
Другите нямат съзнание. Те могат да контактуват с материята и енергията, но не ги виждат като такива. Те усещат нормалния Абсолют във всички форми на материята. Те не общуват с мисли и понятия, нито дори с картини. Те "усещат"...
9. Смисълът на живота.
Смисълът на живота като цяло е да се зароди, да еволюира докато се стигне до разумно същество. Неговата душа е от кондензиран Абсолют и вече може да влияе на цялата Вселена. После, отново чрез еволюция, но този път в мозъка се стига до Другите, които "усещат" и се борят за Баланса.
Пазителите и Разрушителите всъщност са две страни на едно и също, различават се по психологията, която са наследили от човешките същества – тя не може да бъда променена. При еволюцията винаги се стига и до същества телепати. Пропусне ли се този етап, или бъдат ли отстранени прекалено рано, цялата планета бива разрушена от само един Разрушител, създаването на Пазители спира, заедно с целия живот.
Смисълът на живота и целта на Мултивселената е в Баланса.
10. Какво е Балансът?
Мисля по въпроса.
2 януари 2012 г.
За теб така и нищо не написах...
На Светлана
Помня... сякаш беше вчера
как качих се аз на влака;
как пред НДК те чаках,
а в ума ми бе химера.
Помня свойта изненада,
щом видях те променена...
Ти навярно вместо мене
друг очакваше със радост.
Но е редно май да върна
малко по-назад нещата -
в осми клас добри познати;
не успях да те прегърна...
Не че исках... Вероятно
ти копнееше за нещо...
аз успях спокойно, вещо
да изтръгна мисъл всяка
от прекрасната главица
за романс или каквото
там очакваше горкото
коте с нокти на лъвица.
А сега, какво да кажа,
щом написах твойто име,
щом погледнах две-три снимки...
Туй... туй време ще покаже.
Помня... сякаш беше вчера
как качих се аз на влака;
как пред НДК те чаках,
а в ума ми бе химера.
Помня свойта изненада,
щом видях те променена...
Ти навярно вместо мене
друг очакваше със радост.
Но е редно май да върна
малко по-назад нещата -
в осми клас добри познати;
не успях да те прегърна...
Не че исках... Вероятно
ти копнееше за нещо...
аз успях спокойно, вещо
да изтръгна мисъл всяка
от прекрасната главица
за романс или каквото
там очакваше горкото
коте с нокти на лъвица.
А сега, какво да кажа,
щом написах твойто име,
щом погледнах две-три снимки...
Туй... туй време ще покаже.
Абонамент за:
Публикации (Atom)