в душата дълбоко дълбоко
бушува море от сълзѝ
съдбата жестока жестока
сърцето ми с болка сразѝ
изгубих и път и посока
отрова в гърдите пълзи
на кървави рани потока
тече под скърбящи брези
16 януари 2026 г.
9 януари 2026 г.
От очите кървави
от очите кървави сълзи се ронят
уста - проклинат Бога -
а в душа обречена пълзи стар спомен
едно тъжовно - сбогом! -
уста - проклинат Бога -
а в душа обречена пълзи стар спомен
едно тъжовно - сбогом! -
и ръцете сключват се в прегръдка нежна
- но само въздух срещат -
ах къде изчезна моята надежда
тя - лед и жар гореща? -
- но само въздух срещат -
ах къде изчезна моята надежда
тя - лед и жар гореща? -
Аз съм огнище
днес съм огнище - с пепел изстинала
днес аз съм нищо - ледена истина
утре съм пламък - паля пожарища
чист огън само - болка изгаряща
няма отмора - феникс - прераждам се
гния в затвора - мъчи ме жаждата
после излизам - милва ме слънцето
с лъч ме пронизва - чувствам и зрънцето
днес аз съм нищо - ледена истина
утре съм пламък - паля пожарища
чист огън само - болка изгаряща
няма отмора - феникс - прераждам се
гния в затвора - мъчи ме жаждата
после излизам - милва ме слънцето
с лъч ме пронизва - чувствам и зрънцето
чувствам Всемира - всичко у мене е
музика свири - в миг! - сътворение
музика свири - в миг! - сътворение
Когато не знаеш защо те боли
когато не знаеш защо те боли
когато ума ти засенчват мъгли
когато в сърце се забиват игли
когато не знаеш защо те боли
и огън горѝ те и давиш се в мрак
преди тъй си страдал - сега страдаш пак
и няма надежда - а няма и знак
и огън горѝ те и давиш се в мрак
какво си направил - за бога - какво?
че ти си такова добро същество!
нима нямаш в място в това общество?
какво си направил - за бога - какво?
наказа те някой и гърчиш се ти
подобно влечуго умряло почти
кръвта ти изстива и с нея - мечти -
наказа те някой и гърчиш се ти
когато не знаеш защо те боли
когато навънка и в тебе вали
ах нека магията Той развали
и нека до утре да спре да боли
когато ума ти засенчват мъгли
когато в сърце се забиват игли
когато не знаеш защо те боли
и огън горѝ те и давиш се в мрак
преди тъй си страдал - сега страдаш пак
и няма надежда - а няма и знак
и огън горѝ те и давиш се в мрак
какво си направил - за бога - какво?
че ти си такова добро същество!
нима нямаш в място в това общество?
какво си направил - за бога - какво?
наказа те някой и гърчиш се ти
подобно влечуго умряло почти
кръвта ти изстива и с нея - мечти -
наказа те някой и гърчиш се ти
когато не знаеш защо те боли
когато навънка и в тебе вали
ах нека магията Той развали
и нека до утре да спре да боли
Етикети:
бога,
боли,
лирика,
литература,
мечти вали,
мрак,
мъгли,
поезия,
стих,
стихове
Абонамент за:
Коментари (Atom)