Болка

отнеха ми болката
просто я взеха
и толкова!
ще живееш добре
рекоха
млад да си вечно
и силен и смел
искаш ли?

никога!

прости им боже
невежи са
не знаят че
с болката вземат
надеждата!

без болка животът
безсмислен е
няма без зло
и добро
без лъжа няма
истина!

Роботиката

стане ли възможно
да създавам
(зная, дело е безбожно!)
жена такава
която всеки ден
да е различна
днес - дама
утре пък - момиче
днес - русокоса
утре - рижа със лунички
очите си да сменя
ежедневно
без лещи:
- електронно -
тогава ще я караме
двама монотонно
без срещи
в дни горещи

и хиляда стиха в месец
и животът ще е песен
ще издавам стихосбирки
ще отглеждаме мисирки
тя разбира се не хапва
а от книгите ще капват
и достатъчно парички
за да са доволни всички

и затова очаквам
напредък във роботиката
и още се оплаквам
от глад
самотност
безработица!

От вас не искам нищо

знаете ли
вие всъщност не ми трябвате
за да пиша

необходими са ми
капка от очарованието
цвета на очите ви
аленото на устните
овалът на лицето
топлотата на усмивката

нуждая се от
няколко часа присъствие
няколко думи във чата
да усетим същността си
взрели се в душите

вие всъщност не ми трябвате
за да пиша
от вас не искам нищо

но остава отворен въпросът
без диалог без среща
как да ви докосна

изглежда искам нещо?

Което е започнало

което е започнало
то скоро ще завърши
роден ли си - дни точат се
додето станеш мърша!

което не започне днес
то ще започне утре
животът щом нарочи те
ще смачка твойта мутра!

и вечно - само Нищото
ни се присмива злобно
и жертвата и хищника
ги чака зинал гроба!

Надежда тука всяка оставете

През пръстите процеждат се куплети...
"Надежда всяка тука оставете!"
Тук място е където вяра няма.
Където смърт остава само. В пламък.

И Хаосът в очите се събира...
"Надежда тука няма. Тя умира!"
А много бавно мъката убива.
Убий душата за да си щастлива!

Христос Воскресе

Христос Воскресе!
Бъдете здрави!
Срещнете с песен
тоз ден чудесен
без гняв и завист!
С любов е лесно
да Го прославим!

Кралице на Черната Нощ

Кралице на Черната Нощ
Сестрице на Светлия Ден
Изгрява Днес Твоят Разкош
Светът Е на Теб Отреден

Богиньо на Вечната Страст
Робиньо на Поривът Низш
Попаднал под Твоята Власт
Те Чакам да ме Покориш!

Ти всъщност не искаш

ти всъщност не искаш
да спре да боли
умираш за близост
затуй си потиснат
далеч е нали?

на теб не е нужно
да имаш и мен
и другите дружки
макар и на ужким
изглеждаш смутен...

ти всъщност не искаш
да спре да кърви
душата изстискал
ти все я притискаш
напред да върви!

на тебе ти трябва
добричка жена
парите - за хляба
любов не отслабва
щом Тя е една!

Когато гледам те

когато гледам те боли ме
дори не зная твойто име
красивото обаче пàри
извиква раните ми стари

когато гледам те умирам
в сърцето ми оставяш диря
родена в слънчевия блясък
лежиш на огнения пясък

Пазете се от мене

пазете се от мене
защото съм зараза
че мъката променя
и обич и омраза

пазете се от мене
река съм пълноводна
изтичат сто вселени
от раните прободни

пазете се от мене
защото аз съм вирус
и нося ви спасение
в душата то извира

Няма смисъл от сбогом

топли ме студът в очите ти
свети ми мракът в душата
мъчат ме сто въпросителни
вятърът гони листата

искам да забравя спомена
искам със зло да помогна
зная - светът тъй огромен е -
че няма смисъл от сбогом

Ти искаш да спреш

Ти искаш да спреш...
потока от тебе извиращ!
Вулканът горещ,
със лава, която напира!
Безкрайно море,
разяло брега на Всемира!
Река пълноводна,
Океан страховит...
Душата свободна,
когато кърви...
Пиши по-добре,
строши ли стена язовира!

Жена

... а не искам тебе всъщност
искам някой да ме разбере
аз не виждам вашта външност
плувам в буйното море
в море от чувства и емоции
в морето от ЧОВЕЩИНА
и там Кралица е една
вечната
великата
могъщата
ЖЕНА!

... и не искам аз плътта ти
искам твоя дух "кристален мраз"
както казал е Поетът кратко
но какъв поет съм аз?
сляп съм за човешките пороци
виждам само ДОБРОТА
а доброто строго варди
и там Богинята една
вечната
жестоката
прекрасната
ЖЕНА!

Никога

давай... мислите превземай...
обладай духа ми... твой съм...
и ще пиша... каквото наредиш ми...
и ще стена и кървя и вия...
моя ще е твоята магия...
но ще си остане чужда... винаги...
защото аз съм Никой... а ти...
а ти си ничия.... момичето...
което искрено обичах... никога...

Няма срок

дух жесток в ума загнезден
ражда ток в небе беззвездно
хвърля Бог в дълбока бездна
няма срок за миг поезия...

Когато омраза те хване

когато омраза те хване
със зъбите - сто остриета -
и капка любов не остане
протягаш ти кървави длани
със зейнала дупка в сърцето

когато жестокост те смачка
с юмрука си тежък от камък
и трудно напред е да крачиш
и жално и милно заплачеш
с душата изгаряна в пламък

тогава впрегни силна воля
света подчини на ума си
помни че си птица във полет
помни че след зимата пролет
ще дойде студа да разкъса

И ангели кървят

... и ангели кървят
кръвта се стича
жесток е този свят
на смърт обрича
и плод и пъстър цвят
младеж с момиче
дори да се обичат
застига ги смъртта
и времето изтича
на всичко що е живо
туй - истина горчива -
ти виждаш всеки ден
че днес роден
си утре - тлен!

... и ангели кървят
кръвта им - дъжд - потича
а аленият цвят
на изгрев нов прилича!

Душата на поета

търся Дявола за да му дам душата си
но той не я желае
смее ми се - не крада отпадъци
занеси я в рая

искам да горя във вечните огньове
но той се гаври
ето ти стотина токсични любови
с тъпи пачаври

нямам късмет и в това както и в другото
душата ми е чиста
даже Смъртта не предлага услугите си
и драскам по листа