Ноктюрно

облаци нежни бели мъгли
празни надежди много боли
северни бури преспи от сняг
всичко разтури черния мрак

извори чисти сини води
спят аметисти кой ги родѝ
камъни скални волни орли
роклите бални дрипи били

дупки дълбоки в земната гръд
поглед жесток и бързата смърт
повеи снежни млечни мъгли
мъртви надежди много боли

Морето

морето днес е божествено
а твоето тяло - тъй женствено
и нека замлъкнат езиците
свободни сме ний като птиците

защо са ни нужни и дрехите
хвърляй ги заедно със чехлите
и нека попиват телата ни
лъчите горещи на лятото

Демон зъл

демон зъл духа разкъсва
нокти алени чертаят фигури красиви
артерии и вени той прекъсва
фонтани бликват като изворите живи

зъбите са остри и отровни
впиват се в сърцето нежно и любовно
и мускули тресат се в треска

ще бъда мъртъв до нощеска

Дали жените плачат

дали жените плачат
но просто ей така
когато падне здрачът
и зине в тях тъга

жените ли ридаят
пролее ли се кръв
щом дойде бързо краят
на губещия пръв

дали жените плачат
прегърнали деца
когато с меч палачът
разкъсва две сърца

дали жените плачат

Демон (Аз нямам душа)

Аз нямам душа. Аз съм демон.
Когато реша твоята ще взема
в Царството подземно.
Ти ще страдаш. Ти си грешник.
Но твоето място човешко
на мига ще приема.

Защото бездушен осъден съм вечно
без чувства и мисъл
да бродя из трите вселени
и всичко е близко
и всичко - далечно

Защото бездушен не мога да милвам
нищо живо нищо красиво
и годен съм вместо туй само
без край да убивам
с очите от пламък

Аз нямам душа. Аз съм демон.
Живота руша. И твоето време
ще дойде. Трепери човеко!
Ти ще страдаш. Ти си грешник.
Ще гориш в огнени пещи.
Но знай - от мен по ти е леко!

Погледни в очите

погледни в очите
там ще видиш мрак
няма ги сълзѝте
чувството умря

погледни в очите
там ще видиш смърт
тръгвай без да питаш
хващай своя път

погледни в очите
там ще видиш тлен
пламъкът убит е
черен - всеки ден!

Страхуваш ли се

Страхуваш ли се от мене ти?
Не? А трябва!
След всяко сътворение
Мрак остава!

Страхуваш ли се от взора ми?
Не? А трябва!
Душата ми затворена
Той отслабва!

Страхуваш ли се от бъдното?
Не? А трябва!
Делиш ли с мен присъдата
тя ограбва!

Как искам да бъда

как искам да бъда
орел разперил криле
монах много мъдър
трева в широко поле

как искам да бъда
номад без грижи и цел
злодей без присъда
добряк набожен и смел

как искам да бъда
загинал във бран
от ада изпъден
и в рая прибран