Вървя

Вървя.
А пътят става мрачен.
Покрѝва всичко здрачът
с наметалото от мрак.

Кървя.
Очите - рани. Плача.
Ранѐн от злото крача
и разкъсан страдам пак.

Живях.
Умирам днес обаче.
И няма вече начин,
и не зная вече как...

в тоз свят
на светло да изляза.
Изглежда съм белязан
аз от дяволския знак!

Разходка в гората

сред дървета се разхождам
но покрива всичко здрачът
от разходката ми нощна
във която ме провожда
мракът - моят спътник мрачен

чувам птичи песни звучни
но не виждам аз певците
питам се и как се случи
в този студ ужасен - кучи -
из гората да се скитам

образ лунен през листата
ту прозира ту изчезва

сякаш в приказка краката
движат се и беж - нататък
към поляна многозвездна

и излизам на широко
дето вижда се небето
няма облаче наоколо
сводът грее отвисоко
спира сякаш и сърцето

тази хубост упоява
покорѐн събираш длани
за молитва и тогава
ти Вселената прославяш
че с любов в Нощта събра ни

Гола

сърцето ти тупти
като на гондола
по тялото блести
на капки пот

така красива си
гола

в очите ти - небосвод!

и двамата сливаме
тела и душѝ

и двама откриваме
днес как се греши


сърцето ти тупти
след миг ще изскочи
ах моля те прости
за танца порочен

от обич съм болен
в този живот

макар и различна
аз пак те обичам

и не за пари
не за имот

в очите гори
безкрай небосвод...

а ти

все тъй красива си
гола

Всичко се случва само

докосвам те нежно
с ръце те притискам
и нека
сърцата
туптят
расте в нас копнежа
тъй силно те искам
огньове
във мене
горят!

а после е лесно
телата си знаят
и всичко
се случва
самό
от стонове песен
отиваме в рая
на облак
блажена
любов!

Две души

две душѝ самотни
подават си ръка
тъжни и сиротни
изгубени в нощта

две сърца самички
протягат длани те
момък и момиче
а мракът в тях расте

две душѝ самотни
ги свързва само чат
тъжни и сиротни
говорят а мълчат