Да можех

да можех от себе си да съблека
всичко тъмно и тревожно
както сменя кожата змия
но това е невъзможно

да можех да изчистя всичко зло
от себе си да го извадя
и да не бъда вече лош
да усетя чиста радост

да можех но не мога аз уви
и душата ми кърви

Виждам очите ти

виждам очите ти
всеки ден и цяла нощ
дните наситени
с чувствения ти разкош
сто въпросителни
режат като остър нож

виждам очите ти
всеки ден и цяла нощ
тъй възхитителни
крият те голяма мощ!

Душа оголена

душа оголена...
гледайте всички!

сърцето в полет е...
мъничка птичка!

и всички спомени...
ваши са днеска!

живот отровен е...
моята песен!