Поляни

поляни с приказни цветя
планини в далечината
тук минала е пролетта
сняг оставил е следата

щом видиш тези чудеса
въздига се душата
под модри чисти небеса
порастват ти крилата

От бог жесток

пътят ми е път далечен
от бог жесток
от бог жестоко бях обречен

ходя - кървави краката
от бог суров
от бог сурово бях наказан

сам съм - винаги ще бъда
от бог свиреп
от бог свирепо бях осъден

но всеки ден без теб
е истинската ми присъда

Бездната

отварям прозореца - Алпите
в мазето пък чакат ме талпите
поглеждам небето - съзвездия
отгоре чака ме бездната
излизам навън - там е езерото
всичко край мен е поезия

Несбъднати стихове

от всички несбъднати стихове
от всички думи неродени
избрал съм си само истински
да извират от мене

Война

през мъглата слънцето прозира
пръска бяла светлина
всички нас хипнотизира
а е време за война

слънцето отгоре вижда всички
то е огнен часовой
който мрази кой обича
и за туй отива в бой

щом засвети слънцето в червено
над кървавата ни земя
тогава всичко е решено
еднакво завършва всяка война

Път зелен

пътят зелен все напреде води
от двете му страни - дървета
отгоре свети небосвода
трева на него вечер свети

пеперуди и светулки нощем
осветяват този път
и ще ходиш ти по него още
чак до края на светът

Голямата чиния

наближавам голямата чиния
тя живот извън земята търси
как става туй - дали с магия
как не са ни те открили първи

влизам и отварям окуляра
вътре има две-три плаки
фотони милион години стари
да ги видя чакат

още нищо но пък как ли
разум чужд ще разпознаем
на интелекта запалените факли
из вселената играят

Защо си без бански

на морето бялата пяна
в бреговете се блъска
а силата й неразбрана
светла болка пръска

двама с теб се къпем
в нежните му ласки
но кажи ми скъпа
защо си без бански

Животът ни мачка

животът ни мачка
ние рухваме
на всяка крачка
живи трупове

животът ни удря
с юмрук по мутрите
той изсмуква ни
с души пропукани

ние рухваме
животът ни мачка
живи трупове
на всяка крачка