Защо си тъй сурова?

Защо си тъй сурова?
Нима не виждаш, че боли ме?
Наливаш ти отрова
и капят кървави сълзите...

Безчувствена защо си?
Не виждаш ли как страдам?
Не мога да изпрося
и миг от твойта младост...

Макар и тъй жестока
си струваш всяка болка!

Без теб

Без теб е толкова сиво всичко, сиво,
и храната е горчива,
и животът ми горчи, горчи ми много,
след като каза "Не мога!"...

Без теб е толкова тихо всичко, тихо,
стихове се нароиха,
ослепях без теб, осакатях - къртица,
счупени криле на птица...

Без теб животът губи смисъла просто.
Няма ли да те докосна,
тогава защо са ми дланите топли?...

Чуваш ли моите вопли?

Момиче и момче

Едно момче е влюбено в момиче,
но момичето не го обича...
Това момче е тъжно и не може
да му каже какво го тревожи.

Дали ще има край щастлив -
това зависи от момчето,
че Купидон е пакостлив,
щом влезе някому в сърцето!

Изпивам те с очи

Изпивам те с очи,
но още аз съм жаден.
В устата ми горчи,
по устните - наслада!

Изпивам те с очи,
но още аз съм жаден.
Във погледа личи
и колко много страдам!

Изпивам те с очи,
но още аз съм жаден.
Родена във лъчи,
ти светиш с нежна младост!

Когато съм до теб

Когато съм до теб, треперя.
И думи правилни
не мога да намеря...
Когато си до мен, усещам
аз чувства хиляди -
студени и горещи...

Когато съм до теб, аз зная
ще бъдем заедно докрая!

Използвала си ме

Използвала си ме?
Какво ми пука?
Толкова чувство
пълни всяка буква,
която написах за теб!

Използвала си ме?
Не ме е грижа!
Дните се нижат
и стихове движат,
които аз пиша за теб!

Използвала си ме?
Хич не ми дреме!
Струва си времето,
не си била бреме ти.
Не ще бъдеш нивга, дете!

Исках да съм суров

Исках да съм суров.
Не ми даде
даже капка любов.
Но какво от това?
Не предаде
женската си същност.
Доста
ти ми даде всъщност!

Исках да съм студен.
Ясно е, че
не ти пука за мен.
Но какво от това?
Ще се вречеш
ако го усетиш.
Доста
разкри си сърцето!

Исках, но не мога.
Ти си като дрога.
Аз съм с абстиненция.
Трябва да те чувам.
Трябва да общуваме.
Бий ми ти инжекция!

Борих се

Борих се дълго и неравно.
И сега се предавам.
Сега съм твой и бавно,
бавно ти прощавам
за грешките мои,
които допуснах;
за всички двубои,
в които се впуснах
и в които победих,
за да загубя безславно...
Сега побеждавам,
за да изгубя отново;
за да ме съдиш сурово
и да ми простиш накрая.
В тази стая.
Тук свършва борбата.
Вече е твоя душата ми.

Ти проби всички мои защити

Ти проби всички мои защити!
А се борих така упорито!
Покориха ме очите -
две остриета наточени
към мене вечно насочени!
Покориха ме ръцете -

две шии бели на лебеди:
или топли, или ледени.
Покори ме и сърцето -
то побира два океана:
единият е от сълзи,
другият - от кървава рана!

Не съм ви писал скоро

Не съм ви писал скоро,
а ужасно ми се пише...
В живота много хора
напълно са излишни -
поддържат те затвора,
във който ние гаснем,
отнемат ни простора
и пречат да пораснем!

Но вие не сте от тия!
Притежавате магия,

която лекува душите -
отприщвате сълзите
и ето - вече сме здрави...

Всяко зло да ви забрави!