Елфска целувка

Ела нощес във елфски лес
и ме чакай под елата
ще дойде час във който аз
ще се появя в позлата

златни ще са моите коси
златни ще са и очите
Ти Единственият ако си
ще изпиеш в миг сълзите

и ще усетиш любовта
на елфската целувка
и сребърната чистота
на моите милувки

Сладурче със коси червени

Сладурче със коси червени
на снимката толкова сияеш ти
от кой така си сътворена
да радваш цялата вселена
додето в очите тъгата блести

Капна от небе сълза

капна от небе сълза
и превърна се в роса
по листата жадни
тъй и ти сълзица бе
и от синьото небе
на земята падна

Алиса

Последвах аз заека бял
километър гоних го цял
подхлъзнах се и паднах
падах
падах
падах
срещнах същества различни
и със тях си поиграхме
те явно знаеха отлично
какво трябва да направя
"изпий ме"
"изяж ме"
"изпий ме"
растях и смалявах се мигом
ключа все загубвах аз. СТИГА!
накрая през вратата проврях се
и пред мен се откриха дървесата
бях дошла в Страната на Чудесата!

Чешърски котарак, шапкаря луд,
и много топлина, и много студ,
царица на сърца, сама без свое,
съдебния процес, след туй двубоя...
коя съм
коя съм
коя съм
аз вече не знам.
Дали съм жена
или още момиче
времето ми изтича...

Когато небето е тъмно

Когато небето е тъмно
и точно преди да се съмне
пътеката щом е най-стръмна
отвори очи за светлината
свий ръце в юмруци здрави
никога недей остава
във капана ти на тъмнината

Тихият есенен дъжд

Тихият есенен дъжд
нашепва ми приказки тъжни
в него девойка и мъж
вървят до когато се стъмни

тихият есенен дъжд
докосва сърцето ми нежно
пада на шир и на длъж
и сякаш вали безконечно

Последният ни час

Часът дойде. Последният ни час.
Ти плачеш. А държа те нежно аз.
Студено е в килията и мръзнем.
Ръцете и краката ни са вързани.
Не зная и какво сме сторили...
За нищо тук убиват хора!
Часът дойде. Последният ни час.
Те идат. Идват всички те за нас.
Хващат те. И разделят те от мен.
Разкъсва тишината твоя вик
и стражите се спират в кратък миг.
Бия се бясно, но съм обграден.
Часът дойде. Последният ни час.
Убий ги всички! Имаш тази власт.

Огледало от елмаз

Пред мен стои вълшебно огледало
и оглеждам се във него аз...
то същността ми вярно е предало,
то - стъклото от елмаз.

Нежна съм като кошута,
като извор - чиста, аз,
дълго по света се лутах,
със сърце под чужда власт!

Обич в мен цъфти и зрее,
като лава - вряща, аз,
Слънцето във мен живее,
пускам го в света за вас!

Пред мен стои вълшебно огледало
и оглеждам се във него аз...
Виждам отвъд човешкото си тяло -
същество от лед и страст.

Демоните в себе си

Победи ти демоните в себе си!
Но нали пак ще останат белези...
които трябва ти да скриеш.
От себе си или от другите?
Чии са за това заслугите?
Как ти успя да ги надвиеш?

Сам-самичък във двубой със себе си!?
Твойте сили тука непотребни са...
не са необходими в боя.
Ти черпиш волята от близките!
И вливат те в гърдите силите!
Нали мощта им - мощ е твоя!

Победи ти демоните в себе си!
И гордей се с кървавите белези!