Цяла в копнеж

сутрин ставам
когато зората проглежда
обличам се
аз цяла в копнеж и надежда

и тръгвам пак
по пътя обрасъл със тръни
със тебе съм
и двама сме заедно в съня ми

вечер лягам
когато зорницата свети
и заспивам
след мене се будят поети

На земята утробата

На земята утробата суха е,
неоплодена тя ридае...
Ах, молбите небето не чува ли,
че тежка нашата съдба е!?

Нека вятър довее ни облаци,
и дъждът я нежно ороси...
Чуй ти молбите наши и болката,
виж и тези горчиви сълзи!

На земята утробата суха е,
а Природата за молби глуха е!

Дървото старо

Дървото старо плачеше -
режеха зелените му вени.
Какво изобщо значеше
за убийците си настървени?

Листата меки падаха -
рожбите му - в танеца последен...
Подготвена бе кладата,
а след нея следва края леден!

Дървото старо плачеше -
и течаха сълзите му бавно.
Смъртта с косата крачеше...
Завършват безславно палачите!

Бяла си като снега

Бяла си като снега
и като него париш.
Носиш в себе си тъга -
и тежък е товара.

Бяла си като снега
и като него чиста.
Хайде, протегни ръка,
светът така е близко! 

Както никой друг не може

С героя бавно сливам се
и той се слива леко със мен -
така се припокриваме,
няма как да бъде разделен!

На сцена появявам се,
облякла съм неговата кожа -
и всички покоряваме,
така както никой друг не може!

Героят

Навлизаш в мен,
навлизам в теб
и двама ставаме едно!
И ден след ден,
ти в мен растеш -
като покълнало зърно!

Сега си в мен,
крада от теб
омразата и любовта!

И претворен,
героят е -
скърби и диша във гръдта!

Запази ми нощта

Запази ми нощта...
ела по тъмно.
Запали ти свещта...
додето съмне.
И изпий любовта...
чашата пълна
захвърли в угарта...
вече покълна.

Дроплите

Уплашени от воплите
на измъчената ми душа,
отлитат бързо дроплите
и към топло зимата летят...

Примамени от житото
на последния ми земен ден,
се връщат вече птиците -
да му се порадват те със мен.

Любовен диалог

- Едничка си на този свят!
- Обичам те, като мой брат.
- Така те моля, остани!
- С тъга те гледам отстрани...
- Ела при мене, обич дай!
- Била съм с теб, не си играй!
- Във всичко свято се кълна...
- Различна трябва ти жена!

Принцът и розата

Край мен - космична пустота.
Живея си на мъничка планета.
С другарка - розичка една,
красиво, но и своенравно цвете!

Харесвам всички залези!
Те много са на моята планета.
А багрите им алени
топят се в хубостта на мойто цвете!

Макар и не титулован,
аз - принц - дойдох на вашата планета...

И отидох си с отровата,
при моето прекрасно диво цвете!

Сценично движение

Утре - изпитът последен,
конспект няма, да разгледам.
По движение сценично той е -
специалност моя.

Утре - сесията свършва -
аз на огън слаб се пържа...
ще мине много скоро и това
през моята глава.

Силата

Владея Силата,
пукни се сега!
О, милият...
обзе те тъга!
А истината?
Ставам все по-добра!
Още пишеш ли?
Та нима не разбра!?
Нали точно Силата
мен, а не теб избра!

Сърце на кошута

Сърцето ти - сърце е на кошута,
която търси царския елен,
тя много дълго в сенките се лута,
додето на ловец попадна в плен.

Кръвта ми е алена

кръвта ми е алена
за тебе изтича
свещта е запалена
ах мило момиче
душа непожалена
тя тихо изрича
обичам