Нямаш право

Ти не можеш, нямаш право
светлина да ми дадеш,
после в мрак да ме оставиш!
Да засееш в мен копнеж,
но във почвата корава
и поникне ли - със скреж
ти да го унищожаваш!
Огъня със лед да спреш
ти не можеш, нямаш право!

Ако видя те навън

ако видя те навън
ще е като сбъднат сън
ще извикам твойто име
двамата ще повървиме
ще приказваме за всичко
само не и за това
колко много те обичам
с простичките три слова
после ще се разделиме
всеки в своята посока
аз ще шепна твойто име
с болка силна и жестока

Мъка сърцето раздира

мъка сърцето раздира
няма те
не си ми се случила
тебе душата избира
само теб
никоя от другите
много далеч се простира
вярата
щом като си влюбен ти

Черен ангел

Черен ангел пътя ми минава,
но не носи лош късмет -
светлина в душата ми създава
и разтапя всеки лед.

Черен ангел пътя ми минава,
от години все един.
Сигурно поличба е такава -
да го зървам аз самин.

Черен ангел пътя ми минава,
носи новата любов.
Тя душата вече притежава -
пали в нея пламък нов!

снощи умирах хиляди пъти

снощи умирах хиляди пъти
на уханието ти обесен
но етикета не престъпих
а беше толкоз лесно...

снощи умирах хиляди пъти
аз пронизан от гласа ти - песен
но етикета не престъпих
а беше толкоз лесно...

снощи умирах хиляди пъти
хубостта ти - буря - ме отнесе
но етикета не престъпих
"Глупак!", Съдбата произнесе...

Искам да пиша

искам да пиша за теб
но не мога
ръката ми спира
замлъква перото
никакви думи
не те заслужават
искам да пиша за теб
но не мога
без тебе съм в Ада
ти си ангел и Бога

На сухо

От много време съм на сухо,
но ти не ме разбирай грешно -
стоя до късно като бухал...
и знаеш ли, дори е смешно -
работя, и лежа, все сдухан,
и вече нищо не е спешно:
дотук със стиховете кухи...
Познавам ги аз безпогрешно!

Смъртта

Смъртта ръката си студена
полага на моето рамо...
Подобно ален огнен пламък
потича по сините вени...
Възкръсват всичките ми рани
от болките несподелени.
Жал ми е за мене...