Океан от думи

Давя се във океан от думи,
а не ставаме със теб по-близки...
Разстоянието помежду ни
взема нашия живец. Потиска!

Вечер грее ни луната кръгла,
уж една блести и над двамата...
Всъщност тя единствено залъгва
и поддържа нощем измамата!

Денем всеки има свои грижи,
пътищата ни не се пресичат...
А Земята всеки ден се движи,
пречи ни и тя да се обичаме!

Студено е

студено е на хората в душите
излъчват ледна хладина очите
вървя по улицата тих и бледен
пилея огъня във мен последен

Тишината зрее на гроздове

тишината зрее на гроздове
и немеят весели дроздове
камбани прехапали езици
и шепата тихи ученици
се прибират вече по къщите
и уж всичко все си е същото
но нещо много важно го няма
живот без звук е чиста измама

Слънчева усмивка

слънчева усмивка имаш
и очи сапфири два
ти си моята любима
в унес шепна твойто име
и целувам те едвам

Вълчицата

очите й взират се
каменни
във огън изгарят ме
пламенни
вълчица кръвожадна
и хищна
тя пази малки в свойто
огнище
посегна ли аз ще ме
разкъса
а малките следи тя
изкъсо
и нежна и ужасно
опасна
тя майка е това е
прекрасно

Лъчите отровни...

лъчите отровни на мисли лъжовни
пронизват телата и носят теглата
а тъмните бездни в небето безвездно
очакват душите със рани открити
от думи съдбовни със звуци гробовни