Коловоз

Как минава денят ми?
Сутрин секва сънят ми
в четири-пет.
Събуждане.
Вдигане.
Хранене.
Обличане.
Вън.
Учебният звън.
И край?

Не край, а началото.
Докарват много стока.
На част пък, минал срока.
Мръсотия дълбока.
Всеки ден.
Кола в коловоза.
Рутина. Плен.
И няма кой роза
да подари?
На мен.
За туй, че се трепя,
че още съм жива,
че двете хлапета,
са все тъй щастливи!

Но нищо. Защо ли
повдигнах въпроса?
Играя аз роля
на влак в коловоза!