Стиховете мои

Стиховете мои са искри
от душата ми горяща.
Ще ги пиша винаги, дори
щом са раните кървящи...
Ще ги пиша късно нощем
или пък по ранните зори
със очи душа следящи;
щом е подтикът тъй мощен
стават думите зовящи,
силни, убедителни, добри,
лее се стихът разкошен;
сричките - цветя цъфтящи,
букви - в тях и огънят гори -
сякаш са във жар растящи,
сливат се във вечните искри!

Колко струвам, скъпи, зная...

... О, скъпи, аз съм толкоз млада,
на тялото ми шоколада
едва ли ще усетиш ти,
не, недей сваля ми звезди,
недей кръсти се и моли,
че зная де те теб боли...
... Скъпи, така съм обиграна,
ще усетиш първо катрана
от цигарите ми ти,
недей глупости шепти,
не казвам даже "Може би",
че зная аз де те сърби...
... Скъпи, потърси си друга,
опитай малко по към юга,
там дири си ти съпруга,
там със ралото и плуга,
за селяните диви рая...
... Колко струвам, скъпи, зная...

Рутина

Всичко е едно и също -
рутина.
На училище и вкъщи -
с теб у нас.
Но щом съм с тебе всеки час,
времето минава,
времето минава,
опитвам се да пея с глас.
Всичко е сега различно -
светлина
грее всеки ден частично
върху нас.

Мисля колко те обичам
във захлас...
Времето тъй бързо тича -
губи власт.

Сънувам твоята усмивка

Сънувам твоята усмивка,
бълнувам,
дай ми миг почивка -
слънца греят във очите ти,
топлещи, палещи, искащи...
Огън струи от ръцете ти,
парещи, галещи, молещи...
Сънувам твоите милувки,
бленувам,
чакам аз целувки...

Сърцето ми на клада

когато съм със тебе
и болка и наслада
когато съм със тебе
сърцето ми на клада
докосване вълшебно
душата се разпада
целувката целебна
на чувства водопада
когато съм със тебе
не искам да те пусна
когато съм със тебе
ме парят твойте устни
докосване вълшебно
не мога да пропусна
целувката целебна
тя толкова е вкусна

когато съм далече
тогава е проблема
че не издържам вече
е ясно като лема
когато съм далече
аз искам да си с мене
ти сутрин обед вечер
а и по всяко време

Дар от Вселената

Ти си за мен наркотик,
който навлиза във вените...
Сякаш съм пак ученик,
влюбен в една от големите.
Искам парченце любов,
взета като от поемите.
Зная, за ней съм готов -
дар ми е тя от Вселената...

Когато

когато докосвам те нежно
и двама в морето безбрежно
се носим
когато целувам те леко
се чуват със тихия екот
въпроси
кажи обичаш ли я
защо си с нея още
тя единствена ли е
нима те буди нощем

на всичките въпроси
отговарям
да
тя за мен е
храна
и вода
в дни студени
подслон
топлина
тази жена
нейният лик
е за мене
дом
покой и
светлик

Ти рисуваш...

Ти рисуваш, аз чета ти,
двама легнали в кревата...
Ти рисуваш, аз си мисля
колко много ще ми липсваш,
нещо случи ли се лошо -
дето не оправя прошка.
Ти рисуваш, аз мечтая,
цял живот в едничка стая
(може и да бъде малка тя -
пълна щом е с хубави цветя!)
ние да делим живота свой,
даже и да бъде тежък той...
Ти рисуваш, аз чета ти
и безкрайно сме богати!

Какво научих за една година?

Какво научих за една година?
Красива си като картина!
И умна си като академик.
И влюбена си до уши
в твой съученик.
Нека малко поговорим
за вашата любов...
Рядка е сред хората
по сила и по зов...
слива сякаш вашите души!
Но за теб е този стих,
а малко аз се отклоних.
Печелила си тон награди -
а още толкова си млада! -
но във тебе има жажда -
в тебе нещо се поражда,
което те влече нагоре,
и те кара да се бориш...
Нещо сякаш все не стига -
четеш ти книга след книга,
обожаваш писаното слово,
но отклонихме се отново!
Въпреки всички успехи
ти се оценяваш ниско,
плачеш почти без утеха;
понякога глупости мислиш.
Чуй, момиче младо,
във теб гори Божествен огън...
В бъдещето радост
и успех да видя мога!
Запази във себе си искрата -
нека винаги да свети...
и ще е изпълнена съдбата ти
със герои и сюжети!

Книга след книга

Книга след книга,
просто не стигат...
не чета, а изяждам,
сякаш мъчи ме жажда!
Книга след книга;
вътре - интриги,
герои, сюжети -
добри и предвзети!
Чета и не спирам...
Направо умирам!
Не ми се сърдете!

Ще празнуваме заедно, момичета!

Ще празнуваме заедно, момичета!
Забравяме днес за мъжете ни!
Ще разцъфнем ние като кокичета!
Игри ще играем, лудетини!

Ще празнуваме заедно, момичета!
Пък нека им липсваме мъничко!
Ще говорим ние тайни и истини!
Да се лъжем вече е късничко!

Ще празнуваме заедно, момичета!

Рождество

как мога да направя Рождество
най-приятно
за моето любимо същество
непонятно
да й подаря прескъп подарък
вероятно
ще си го получи от другари
тя навярно
ще иска нещо искрено и лично
като вярата
че безрезервно я обичам
че е мое момиче
и че за нея бих позволил
и кръвта ми да изтича
и отрова бих пил

Само за бъдеще моля те!

Скъсани дънки,
голо коремче,
черна блузка,
риза каре,
ще те схрускам...
мойто момиче,
колко обичам
само да те гледам,
знаеш ли
колко съм ти предан?
Знаеш ли,
че за тебе всичко давам?
Знаеш ли,
да плямпам продължавам!
Ами спри ме -
устни притисни към моите!
Разбери ме,
само за бъдеще моля те!

Когато си отиваш...

Парфюмът ти по мойте пръсти,
очите с тоновете пъстри -
всичко в мен е запечатано...
край ли е или зачатъкът
на нещо още по-красиво?
Топло е сега в душата ми.
Сега, когато си отиваш...