13 септември 2018 г.

Тишина

Тишина.
Звездите капят
като зрели плодове.
Там, отвъд летят
милиарди светове,
напъпили от цвят.
Взирам се в мрака.
Някъде там...
Някъде чакат
първата крачка да сторим...
Защо?
Дали защото сме хора?
И трябва първо да пораснем?
Или просто са много далеч
в космичното простраство?
Тишина.
Звездите падат тихо,
с дирите от светлина...
Рисуват щрихи
по листите черни
на нощта...

Няма коментари:

Публикуване на коментар