Тишина

Тишина.
Звездите капят
като зрели плодове.
Там, отвъд летят
милиарди светове,
напъпили от цвят.
Взирам се в мрака.
Някъде там...
Някъде чакат
първата крачка да сторим...
Защо?
Дали защото сме хора?
И трябва първо да пораснем?
Или просто са много далеч
в космичното пространство?
Тишина.
Звездите падат тихо,
с дирите от светлина...
Рисуват щрихи
по листите черни
на нощта...

Едно дете умря

Едно дете почина...
Едно дете умря...
След мъки от години
от болка изгоря...

Едно дете почина...
Едно дете умря...
Почина във чужбина...
На негови роднини
голям се дълг събра...

А сега не стигат малко,
да върнат тялото дори...
Мислите ли, че е жалко,
че само тях от туй боли?

Едно дете почина...
Едно дете умря...

А колко ли умират на година?
Помогнахме ли им в беда?

Всички вие

Всички вие, с очилата черни,
всички вие, кучета неверни!
Знаете ли какво е страдание?
Чуйте сега нашто послание:
ние сме бедни!
ние сме болни!
децата ни страдат!
отиват си млади!
но ние сме СИЛНИ!
през кръв ще се вдигнем!
до вас ний ще стигнем!
до вас, във колите,
до вас, без душите,
ръце ще протегнем,
гърлата ще стегнем,
да сетите болката,
разменяме ролите -
без въздух да дишаш,
без думи да сричаш
какво е,
сега ще усетите!
без смях да живееш,
без дух да копнееш,
какво е,
четете в куплетите!

Рана вдясно

Преди години ти проби
в гърдите рана
преди години ти разби
света и стана
едничката от две съдби

Кръвта ми всеки ден изтича,
по снега рисува картини,
ти говориш ми... говори ми
твойте красиви лъжи,
че съм твое момиче,
ах, кръвта ми изтича...

Днес раната зарасна.
Имам белег. Вдясно.
Помогна да порасна.

Не мога да те мразя...

Пламъкът угасна.

Пламъкът угасна.
Аз ли сторих нещо?
Стихове горещи
набързо изгоряха,
така ли сухи бяха?
В теб ли нещо липсва?
Може би ти писнах...
Пламъкът угасна.
А раната зарасна,
кървяща по листа...
Картина бе прекрасна!

Започвам начисто!

Аз съм никоя

Аз съм никоя...
не че не съм от великите
дето ги пишат по книгите,
не че не съм от големите,
дето възпяват в поемите...
никоя съм, понеже
не съм направила безсрамен клип,
не съм преспала с някой мазен тип,
нито пиша глупости с претенции,
нито пък крада тъпи сентенции...
аз съм никоя...
но знаете ли какво?
в това диво общество
май е по-добре да си никой,
но съвестта ти да е чиста.
Имам чест.
Друго не искам.

Принце с кобила бяла

Никога не съм ревала
от бебе
за щяло и не щяло...
И като дете
за глупости не плачех...
Аз, "Малкото юначе"
ридаех само
когато някой ме рани,
криех се встрани,
и сълзи тихо ронех.
Днес съм голяма -
в гърдите яма,
душата раздира,
и вече едвам
сълзите си спирам.
Никога не съм ревала
за тебе
принце с кобила бяла,
и пак съм оцеляла...

Кама

В гърдите ми кама заби,
кръвта навсякъде изби,
заръфа после със зъби
и всичко свърши,
последен гърч и
вратът прекърши...

В очите ти...

В очите ти - целият спектър,
в очите ти светят пулсари,
в очите - сияние меко...
Очите ти пълни са с вяра!