24 ноември 2015 г.

Пародия на Валери Петров - Под луната

Гледам как днеска в актьорската трупа
етюдите всякой набързо претупа.
Пуши един, двама ядат, 
а пък трети говори...

А режисьорът само седи и се мръщи 
и соли ги всички със думи присъщи,
обхванат от гняв (не)престорен:
"Не, не съм доволен!" 
"Хич не съм доволен!"

В туй време отгоре девойките леки
разкъртват тавана, и носи се екот -
те тупат ли, тупат... и тупат, и чупят...

На сцената нямаше още магия
и тъкмо когато ми писна от тия... 
девойки... красиви, с подкови железни,
които пристъпяха тихо и нежно...

си бръкнах във джоба, извадих шишето,
и бързо излоках на екс елексира,
съставен от уиски, ракия и бира
и стана ми леко след туй на сърцето...

И вляха се в вените огън и сила,
и от благодарност неземна окрилен,
простих и забравих на всички вината
и заедно пихме без шум под луната.


Оригинал:


Гледам как днеска хазяйската котка
е толкоз послушна и кротка;
вече във прясното мляко не бърка,
с опашка извита в крака ми се търка
и мърка ли, мърка... мърка ли, мърка...

Но нещо ме тайно подсеща
отде е таз обич гореща...
Всяка година й давят, горката,
слепите рожби в реката!

Тази година окоти се пак,
ала от котета никакъв знак;
беше се тя изхитрила -
рожбите свои бе скрила.

А вчера във службата бях аз дежурен
и върнах се късно, и в дворския бурен
четири котета, видях, под луната
играеха някаква игра чудновата:

търкалят се, гонят се и се прескачат
но, което бе странно, без никак да мячат;
четири котета - и смешни, и жални,
играеха свойте игри нелегални...

Ах ето ви, значи, къде сте били!
Ами сега? Да ви хвана, или...
Аз дълго ги гледах и накрай се разсмях;
и сякаш бе хванато в някакъв грях

след миг беше цялото сборище скрито
под някакво хвърлено старо корито
отдето, издръпнато зле
трептеше едно опашле...

После подробности други не зная.
Навярно са казали на майка си тая
случка среднощна и тя без съмнение
днеска затуй е с добро поведение.

Ами сега, щом й рожбите знам
на лошите може би ще ги издам?
Мър-мър - бъди добър?

А може би другаде тя ги е скрила
и от благодарност към мене е мила,
задето простих им тогава вината,
че бяха играли без шум под луната.

Няма коментари:

Публикуване на коментар