11 юни 2014 г.

Единствена Неповторима

Търсих под дърво и камък
аз момиче, чийто пламък
да сгрее ледено сърце,
жадувах тези две ръце,
които нежно да изгарят,
да милват, топлят и разгарят
огъня във вените горещи...
Ходих аз на много срещи,
и срещах само безразличие.
Нима от толкова момичета
никое в сърцето не надникна,
гдето роза алена поникна
след първата любов изтляла.

Сърцето ми е ваше цяло -
красиви, прелестни момичета!
В душата ми цъфтят кокичета
след зимата студена и сурова,
след толкова измръзнали любови
чакам пролетта със трепет нов,
чакам тихият и нежен зов
мъката в сърцето да прокуди...
Чакам две очи - два изумруда,
да се взрат във моите без свян,
тебе чакам - мой несбъднат блян!
Теб - Единствена Неповторима!

Зная аз, че трябва да те има...

Няма коментари:

Публикуване на коментар