Добри беше в 8 клас на математическата гимназия. Беше добър ученик,
добър син и добър приятел. Участваше в много състезания и вече беше спечелил
няколко награди за гимназията. Никога не отказваше помощ на съучениците си,
дори когато загазваше заради това. Не пиеше и не пушеше за разлика от много от
връстниците му. Изобщо, беше добър към всички, с едно изключение.
Мразеше котките.
Всички негови приятели знаеха за това и малко се учудваха. Добри се
оправдаваше, че когато се разгонят, котките му мяукат по цели нощи и не може да
спи, че са мръсни, че разнасят зарази. Това бяха логични доводи и никой не се усъмни, че има нещо друго. Но никой, освен родителите му не знаеше истинската
причина.
Когато беше на 5 години, Добри прекарваше доста от времето си на село.
Там имаха котка, която един ден се окоти. Малкото момче искаше да погали
котенцата, но майката беше наблизо и му се нахвърли. Надраска го жестоко по
лицето и ръцете.
В началото Добри изпитваше ужас от всички котки, включително и от малките.
Но постепенно този ужас се превърна в омраза. И когато влезе в гимназия, си
намери едно ужасно хоби.
Убиваше котки.
Беше си намерил силно упойващо вещество и пистолет със
стрелички. По цял ден се упражняваше и един ден насочи оръжието към една котка.
Улучи. Животното почти моментално заспа, отпуснато и беззащитно. Той го пренесе
до един недовършен строеж. Какво прави там, никой не разбра, но от тогава момчето
се настърви и започна да измъчва всички котки, до които успееше да се добере.
Някои, които не можеше да приспи, тровеше с големи дози отрова за мишки,
сложена в салам или филе. Слагаше им капани, които чупеха костите им. Избождаше
им очите. Изобщо, доставяше му перверзно удоволствие да ги гледа как се мъчат.
Добри живееше на шестия етаж на жилищна кооперация. Един ден хвана
малко коте, досущ приличащо на онова, заради което го издра майката-котка.
Приспа го и го занесе вкъщи. Когато животното се пробуди, той го надвеси над
парапета на терасата.
– Някакви последни желания, мършо? – попита той злобно и без да получи
отговор, хвърли котето долу.
То падна и измяука много жално, след което с всички останали сили,
куцайки, се скри в мазетата. Нямаше да оцелее дълго. Добри беше доволен.
Осмокласникът беше добър и в спорта. Беше нападател и капитан на
футболния отбор. Но по време на един от мачовете стъпи накриво и си изкълчи
много лошо крака. Стоя си вкъщи един месец, докато се пооправи, а после
известно време куцаше. Беше принуден да се откаже за известно време от хобито
си.
***
Един ден, когато се прибираше от раздвижвания, видя котето което беше метнал
през прозореца. Явно съседите от първия етаж, които обожаваха котки, бяха
хвърлили остатъци от риба на земята пред входа. Сега там беше пълно с котки във
всякакви размери и възрасти. А въпросното коте стоеше с вдигнато, изкривено краче
и чакаше другите котки да се наядат, за да може и то да си хапне. Беше мършаво
и мръсно. Вероятно не беше яло от седмици.
Добри се приближи и понечи да го ритне. Тогава котето го погледна с
големите си зелени очи и измяука жално. Очите му бяха пълни с тиха молба.
Нещо у момчето се прекърши.
То сякаш изпита цялата болка на това малко коте, което никому не беше
причинило зло. Усети дните на разкъсващ глад. Болката от падането. Мизерният
живот в мръсните, влажни и тъмни изби. Всичко, през което беше минало.
Той понечи да го хване, за да го заведе на ветеринар и после да го
вземе вкъщи. Котето обаче се уплаши и тръгна да бяга, изпълнало крачето си.
Беше свикнало да го гонят и измъчват съседските деца, защото беше най-бавно от
всички. И Добри щеше да го хване, ако не го болеше кракът. Гонитбата продължи около
минута, когато котето пресече улицата.
Сякаш отникъде се появи един мерцедес, движещ се с над осемдесет
километра, при допустими в града петдесет и удари котето. Шофьорът дори не
спря.
Добри стоеше до трупчето на котето, навел глава.
От очите му се стичаха сълзи.