23 януари 2014 г.

На една пеперудка

Шестнадесет години
от първия ти плач...
Зори незабравими
видя; и доста здрач...

Какво в сърцето носиш
по-важно е и как
по тръни ходиш боса
в гъстеещия мрак...

Но все напред вървяща
с душа, пропита с злъч,
вървиш, с нозе кървящи
към онзи светъл лъч...

Вървиш, това е важно,
макар и да боли,
макар и да е страшно
и огън да вали...

От мен: "Не се предавай,
не гледай ти назад,
а смело продължавай
през тоз объркан свят!"

И да, ще бъде трудно,
и да, ще падаш ти,
но - малка пеперудке -
все пак ще полетиш.

Няма коментари:

Публикуване на коментар