28 март 2013 г.

На Камелия

Идва пролет мека, уханна
с усмивката й тиха и нежна...
Тя скрити пази свойте тайни
в ръцете си белоснежни.

Ти, момиче, с име на цвете,
с много обич и болка в сърцето...
Съвсем сама си в живота,
тъжна и много сирота...


Когато очите свои отвори,
два небесни сини простора,
идва зората красива и свежа –
със пролетна нова надежда.

Ти, момиче, с име на цвете,
с много обич и болка в сърцето...
Съвсем сама си в живота,
тъжна и сирота...


Докосне ли с нозе земята,
расте свежа отново тревата...
Идва сама и сама си отива
тази крехка самодива..

Ти, момиче, с име на цвете,
с много обич и болка в сърцето...
Съвсем сама си в живота,
тъжна и сирота...

Няма коментари:

Публикуване на коментар