24 август 2012 г.

Столът


На стола леден аз седя
и чакам края неизбежен.
Присъдата ми във съда
нали отдавна ти изрече?

Привързани ръцете с връв,
краката - стегнати до кокал.
В сърцето всяка капка кръв,
кипяща във безсилна болка.

А зад стъклото гледаш ти
и пръстът ти е на бутона.
Не трепваш даже със очи,
додето пускаш в мене тока.

На стола леден аз седя
и облекчено чакам края.
Надежда има и в смъртта,
че ще ти липсвам малко. Зная.

Няма коментари:

Публикуване на коментар