Обич тържествена

ти обич тържествена
сюблимна велика
от фигура женствена
поезия блика

ти сила нечувана
всевечна могъща
безкрайно пътуване
пред нас се разгръща

живота променяш ни
и други сме вече
от теб покорените
ще стигнем далече

Изневяра

Живота съсипа, душата погуби -
какво още искаш?
Във тъмното хлипам, че още те любя
и моя си Изток!

Нали бяхме двама във болест и здраве,
защо днес ме мъчиш?
Не всичко е драма, но пак продължаваш -
със друга се пъчиш!

Обичам те много, а себе си мразя,
че в мен те поканих!
И кажа ли сбогом, по пода ще лазя,
с кървящите рани!

И ето - щастлив си, а аз съм нещастна,
какво още искаш?
Тя не е красива - таз кучка опасна,
но вече е близко!

Живота ми скапа, душата - в руѝни,
какво искаш още?
И сълзите капят, и тъй ще загина -
ридаеща нощем!

Адът

Адът е безкрайна поляна
с растящи мъртви дървеса
всяка твоя рана
там кървѝ раздрана
под мътни тъмни небеса

Адът най-дълбока е бездна
в която падаш ти вовек
там отиваш лесно
под небе беззвездно
защото грешен си човек

Адът е килия ужасна
и част от личния затвор
в него сам се тласна
нека да е ясно
ще плащаш черния позор

Какво съм?

оглежда се всичко във мене
но не съм огледало
улавям и дребни промени
и облаци в бяло
и части от цяло
във мене живеят вселени
но не съм огледало

лежа не задавам въпроси
само този:
какво съм?

Мърша

ние всички сме равни
без нас е живот невъзможен
при нас няма главни
да мислим не можем

един от нас премахнѝ
и няма животът да свърши
за всички ваши войни
вие бащите ни кършите

ние всички сме равни
и без нас света не издържа
и не сте меродавни
накрая сме всичките мърша

Животът е труден

животът е труден
така е нали?
но цяло е чудо
щом спре да боли
как новото чувство
разлива се в теб
и раждаш изкуство
то бързо расте
и в сивата пустош
дъждът пак вали!

животът е труден
дали?

По пътеката върви

по пътеката върви
и ще видиш красота
виж дървото как кърви
пак заронило листа
вятър щом сега изви

но ще мине есента
всичко ще се съживи