Лава и лед

лава и лед гърдите разкъсват
град бял вали светкавици лъскат
сини звезди искриците пръсват
гмеж от змии с езиците съскат

това в мен кипи във вените блика
това в мене спи сега го извиках

На Йоана

опитах снимката ти да подмина
но в душата дупка зина
от твойта красота боли ужасно
ти си толкова прекрасна

Нещо красиво

нещо красиво в мен се роди
в мойте гърди
роят се звезди
роят се звезди

нещо прекрасно в мен разцъфтя
в мойта душа
цъфтят рой цветя
цъфтят рой цветя

нещо лъчисто аз сътворих
в мойто сърце
то с пламък гори
то с пламък гори

Ти си зъмя

ти си зъмя ти си отрова

тази земя

за тебе е нова

хала си ти лоша прокоба

всички мечти

съсипваш със злоба

Когато си болен

много е трудно да бъдеш щастлив
когато си болен
целият свят ти е крив
и вечно си недоволен

много е трудно весел да бъдеш
когато боли те
чувстваш го като присъда
която тегне над дните ти

По Skillet - Monster

чувствам го дълбоко в мен
пари като лед студен
аз чувствам се като чудовище
ти ще дойдеш някой ден
от зова ми покорен
престъпил моето леговище

дълбоко скрит е Звярът
сега съм господарят
но чувствам - в мене диша
ще дойдеш с твойта вяра
с целебната отвара
повярвай - всичко е излишно

когато се пробуди той
ще бъде кратък всеки бой
в мен чудовището ще убива
и няма мой и няма твой
то ще съсипе цял конвой
труповете техни ще изстиват

чувствам го дълбоко в мен
пари като лед студен
аз чувствам се като чудовище
иска ми се някой ден
щом сме с тебе насаме
да споделиш със мен отровата

Съсипах се от писане

съсипах се от писане
дори ми стана чудно
как след изписаните листове
сърцето още бие лудо

потроших се от римуване
дори ми стана тъпо
как туй краткото общуване
излиза толкоз скъпо

сила вече няма в мене
но чувства има още
и създават ми проблеми
с вихъра си мощен

Защо съм така устроен

защо кажете съм така устроен
че ми трябва капчица любов
и на нея съм покорен
и да пея съм готов

от какво тесто съм замесен
че ми трябва буйния Пегас
и започвам мигом песен
своя почва сетил аз

защо кажете съм така устроен
че ми трябва капчица любов
да съм вече цвят отворен
чул далечен силен зов

Когато няма муза не пиши

когато няма муза не пиши
дори до смърт да те души
болката и тя да е жестока
знай душата е дълбока
и може тя да удуши
и доброто и порока
и от живец да те лиши

затова

когато няма муза не пиши

Лекуваш ме, Поезийо

лекуваш ме ти Поезийо
всички рани зарастват
понякога глезиш ме
друг път ме разпваш
на кръста

щом седна аз пред листа
усещам твоята сила
по самолетна писта
излита мисъл стокрила
в небето

всичката болка минава
и няма вече отрова
само ти винаги даваш
най-чистата любов
безусловна

Тежко е

тежко е когато
си потънал под водата
и не можеш
глътка въздух да поемеш
тежко е когато
не правиш нищичко полезно
а нямаш и секунда време
морно тяло да положиш
във кревата
тежко е когато
злобно смее се съдбата
като кучка
и очерня ти душата -
този ручей
чист като при всеки
тежко е
но ти не се отказвай
през гората
направи пътека