Чувства на белия лист

изливам чувства на белия лист
не зная какво ще излезе
дали ще е стих добър и лъчист
дали ще е поезия

но тези слова май знаят сами
какво в мен дълбоко живее
забиват в сърцето остри ками
и стих кървав се лее

Пиша

Пиша... не зная какво ще излезе.
Поезия? Лесно е?
Вдишвам... и ето че чувствата бликат!
Стихове! Отклик!
Всичко, което чувствам е на листа!
Мракът и светлата буря лъчиста!

Трупа се

Трупа се, трупа се белият сняг,
чувствата, чувствата гонят ни в бяг!
Празници, празници, време за мир,
празни сме, празни сме и сме сами!
Коледа, Коледа, с ярка Звезда,
молим се, молим се за любовта!

Обичайте

Честити празници на всички!
Желая ви едно - обичайте!
Независимо дали взаимно,
независимо дали интимно,
просто обичайте!

Обичайте свойте близки хора,
обичайте вие без умора,
просто обичайте!

Обичайте и всички непознати,
които докоснат ви душата,
просто обичайте!

И с тази обич всички ние,
света с магия ще покрием!

Джингъл белс

Джингъл белс, джингъл белс,
всеки втори джендър е!
О, каква радост е да се возиш
все във същи коловози!
Пенсиите малки,
бориш се за залък,
животът ни е жалък, но не бойте се деца,
идат златните ваксини,
чак от детските градини,
просим като милостиня - спасете нашите сърца!

Празници идат

Празници идат,
всички нащрек са -
намаления в Лидл,
на кола и кексове...

Пускат реклами -
с девойките секси,
промотират салами
и бирата Бекс, и...

Мила родна картинка,
искаш всичко да купиш,
но как без стотинка?
В екрана се цупиш!

Момиче от огън

момиче от огън и кръв и от страст
момиче на демони адски във власт
ела ти при мен и душата вземи
нека обаче да бъдем сами
защото подсъзнанието ти плаши
мене и всичките дяволи наши

Идва зима

идва зима и във мене
се надига ледна стена
с малко приятели
нямам жена

и заринат съм в проблеми


идва зима и за мене
няма бъдеще изглежда

с малко приятели
без надежда

знам че всичко се променя

Листата окапват

Листата окапват,
сезонът залязва.
Сълзите се стапят...

Защо ми отказа?


И всичко тъмнее,
и вече е зима!
А раната зее...

Така нарани ме!

Полята от червени макове

Полята от червени макове
светят алени в мрака.
Там, сред цветовете очаквам те,
но дали ти ме чакаш?

В езерото

във езерото оглеждат се дърветата
поезия са техните контури
във водата е потънало сърцето ти
далеч от урагани и от бури

Тигър

в тревата скрил се тигър
а сърничката пасе
това е без интрига
чака смърт или спасение

от тревата скача тигър
а сърничката - във бяг
дали ще я настигне
краят ще е ако да

в трева лежи сърничката
а тигърът се храни
живот това нарича се
щом Смрътта те хване

Легнала в изстиналата лава

легнала в изстиналата лава
плачеш за любимия си демон
тази мъка още продължава
няма времето
болката да снеме

легнала в изстиналата лава
плачеш ти за дявола от ада
тази мъка дълго продължава
още си млада
докога ще страдаш

По релсите

По релсите вървиме,
да, все по релсите!
Не знаеш мойто име,
нито адресът ми!

По релсите вървиме,
да, все по релсите!
Върхът непокорим е
без интересите!

По релсите вървиме,
да, все по релсите!
Мигът незабравим е.
Край на пиесата!

Двама с теб на кея

Двама с теб на кея -
смеем се и пеем.
Двама край водата,
пляскаме с краката!

Двама край морето -
твое е сърцето ми!
Двама с теб на кея,
всъщност сам съм с нея...

Двама воина

двама воина в двубой
тя и той
умора ги настига
интрига
двама воина в двубой
води кой
кого чака победа
той - леден

Принцесо

Принцесо, прелестна принцесо,
облегната на старото дърво,
убиха принца, който ти хареса
и ти натресоха
ужасно същество!

Момиче, прелестно момиче,
в одежди бели като сняг,
на богиня ти приличаш,
а трябва да обичаш
създание от мрак!

Лежа и гледам

Лежа и гледам
безкрайно небе.
Бях ти последен,
ти първа ми бе.

Лежа, разглеждам
пак облака бял.
В теб се оглежда
животът ми цял!

Високи ридове зелени

Високи ридове зелени,
надвиснали над мене.
Реката под тях криволичи -
снагата на момиче!