Пустиня

Очите твои - пустини сурови!
Един ли с устните сладки отрови?
Сълзите - огън! - те горят и парят.
И всеки знае кой е господарят!
Докоснеш ли, ти мигом покоряваш...
Навярно без дори да осъзнаваш,
ти носиш на неверните надежда;
безпътните на светло ти извеждаш!

Капка роса

поглъща те сутрин мъглата
превръщаш се в капка роса
докосваш ти нежно цветята
със свойта сребриста сълза

Вали вали

вали вали дъждът в очите
игли игли бодат сърцето
боли боли дъхът в гърдите
дали дали любов ще свети

Демони

По Imagine Dragons - "Demons"

прегръщам те нежно
когато топлината ми усетиш
погледни ме във очите
там мойте демони са скрити
там мойте демони са скрити

лежим един до друг
когато нежността ми в теб прелее
с длани докосни гърдите
там мойте демони са скрити
там мойте демони са скрити

За мен ти си всичко

очите ми са затворени
и побеждава умората
отнасям се в блен
на тебе съм в плен

аз съм до теб
не като писател
не като поет

аз съм до теб
не като създател
а като човек

аз съм до теб
до теб съм се сгушил
и тихичко слушам
твойто сърце
туп-туп туп-туп
този сладък шум
който ме опива

ти си толкова красива

аз съм до теб
като твой приятел
в който расте
чувството прекрасно

всичко е така неясно
знам нещо едничко

аз съм до теб
за мен ти си всичко

Пазете се, ида!

Пазете се, ида!
Дойдох да ви видя!
От Благоевград се емнах,
в автобуса аз подремнах
и сега при вас съм -
имам да наваксам!
Ида, другари добрички,
искам да ви видя всички!
Пък после се връщам
във другото "вкъщи"!

Аз пиша, пишеш и ти

аз пиша
пишеш и ти
логично е
Бог ни шепти
излишно е
моля прости
себични са
мойте мечти
отлични са
с готин нов стил
аз пиша
пишеш и ти

Какво искам от тебе?

какво искам от тебе
само ласка
носиш маска
под погледа вълшебен

какво на мен е нужно
миг в целувка
без преструвки
а с поглед теменужен

какво от тебе искам
да разбираш
в мен извира
поток пенлив и бистър

Лекциите и забавата

интересни и забавни
лекциите бяха лесни
макар и бавно
да вървяха
часовете
отминаха те вече
тази вечер
ще пием без да се напием
ще пеем без да се напеем
и ще бъдем утре свежи
за подвизи и за премеждия
а сега
сега е рано още
няма даже полунощ
сега се смеем на шегите
сега разтваряме душите
защото вече сме си близки
сърцата ни откритост искат
сега
сега сме ний до болка честни
и няма думи неуместни
не сме актьорите известни
които искаме да бъдем
това съдбата ще отсъди

Музи

При вас връщам се, о, Музи!
Още с румените бузи
на дете свенливо,
растящо със играта
на вечния Театър!
Колко съм щастлива!
При тебе ида, Мелпомена,
от теб да бъда вдъхновена
искам аз и от сестра ти -
Музата Ерато -
чужда не е на душата!

Тишината с теб

тишината с теб
струва милиони
любовта расте
троши щит и броня
тишината с теб
прочиства душата
топи вечен лед
със теб тишината

Зарядно

Ти си моето зарядно,
винаги за ток си гладна.
Изпълваш ме
със мисли нови и желания.
Покълват в мен
стотици чувства и познания.

Когато заредиш ме с ток,
превръщам се веднага в БОГ!
Създавам аз
милион светове и народи.
Предавам част
от човешката своя природа.

Когато говорим

Когато говорим,
се дразним и спорим.
Ти се правиш на лош,
а аз уж съм нахална.
С тебе все сме на нож,
няма нищо банално.
А когато сами сме -
мълчим
и те гледам в очите.
В тези тихи очи,
в тях се виждат съдбите
и тогава личи
колко аз те обичам!

Когато мълчим...

Тъмнината ме обгръща

тъмнината ме обгръща
като черно наметало
и далеч назад ме връща
към изконното начало
там където аз съм съща
само слънцето е бяло
и единствено насъщно
е за жадното ми тяло
тишината ме обгръща
с музиката тя е цяло

Когато обичам

Когато обичам, аз съм инат,
дори и едничък в целия свят
да бъдеш за мен,
аз пак ще съм груба. Ледена. Сняг.
Дори да те любя, не ще дам знак,
че твоя съм. В плен.

Жалните тонове

жалните тонове докосват душата
тихият вятър нежно носи листата
балните танци започват след малко
ти не ще бъдеш там колко е жалко
сърцето прекършено бе като съчка
туптя задушено във хорската глъчка
калните локви по пътя до гроба
мият следите от светската злоба

Все ти си в моето съзнание

Все ти си в моето съзнание
и ето ти едно признание -
за тебе искам да създам:
- небе с дъга хилядоцветна
- пожар от огъня на Етна
- море, кипящо от животни
- сърце добро, но и самотно
и искам всичко да ти дам!
Защото ти си вечно в моя ум,
заседнала си там като куршум!

Тази вечер мълчаха телата ни...

Тази вечер мълчаха телата ни,
в тъмнината безмълвна запратени,
и вървяха в синхрон краката ни...
- до дома ти далеч изпращах те -
и разговаряха душите ни
в глъчката хорска запокитени...
Те не говореха - крещяха! -
- Но себе си без маски бяха -
в лед зъзнеха,
във огън те горяха...
И когато тръгнах си,
очите ми искряха...