когато в мен завият вълци
по самотната луна
и хората завикат "Зъл си!"
без и капка в мен злина
и сочат ме със мръсни пръсти
в океан от тишина
мълча като новопокръстен
с разпокъсана душа
С пусти цигани цял ден се боря,
казват - били хора...
Зад очите ми тъпа умора,
казват - били хора...
Някои излизат от затвора,
казват - били хора...
Не искам даже и да говоря,
виждам - не са хора!
Занимавам се с рисуване.
То е истинско общуване.
Начин е на съществуване.
Какво значи всичко това?
Рисунката носи слова.
За тебе щом тръгне мълва...
Ти вече ставаш художник,
разпъваш нейде триножник
и цапаш с багри безбожни...