Работа нова

Вече два дни на работа нова,
а във вените тече отрова -
"Няма да се справиш, няма,
глътка е за теб голяма!"
Но дълбоко в тебе нещо,
от сърцето ти горещо
шепти ти - "Ще се справиш!
Ще се справиш даже вещо!"
Страха не ще оставиш
мислите чисти да трови...
Знай, за това си готова!

На празника на билките

днес на празника на билките
ти ми върна обратно сърцето
което държеше у себе си
днес когато всичко е казано
дни най-хубави пожелавам ти
без повече кървави белези
по душата ти нежна и светла
нека този стих като цвете
дошло от градините есенни
украси твоите дни бъдещи
да избираш правите пътища

Опасност

Тя е във опасност,
а не мога да я защитя.
Чувствам се ужасно,
а какво ли чувства тя?

Тя е във опасност,
а нас километри ни делят...
Разбирам прекрасно -
от страх децата не спят!

Ти си във опасност,
но и силна си, и смела ти,
така че е ясно -
можеш да ги защитиш!

Когато Ангел...

Когато Ангел те обича
душата своя той ти дава,
макар и демонско момиче
с горещи устни от жарава.

Когато Ангел те целува,
показва ти любов от Бога,
чиято обич съществува
от Първия безкраен Огън!

Когато Ангел те прегръща,
безкрай добро ти подарява...
Не иска нищо да му връщаш,
защото Светлина създава!

Когато Ангел те обича,
той всъщност благославя!

Когато Дяволът...

Когато Дяволът обича,
гори те той като жарава.
Макар и ангелско момиче,
душата своя му оставяш!

Когато Дяволът целува,
във тебе влива адски огън -
той кара чувства да бушуват
с най-силната вселенска дрога!

Когато Дяволът прегръща,
той цялото добро изгаря,
умът калява и превръща те
на твойте мисли в господаря!

Когато Дяволът обича,
той всъщност не покваря!

Нямам пари!

Нямам пари за храна!
За телефона нямам дори!
Отнийде няма... Сама!
Няма кой нещо да подари!

Но знаеш ли, не ми дреме!
Нямам пари, нито време!
Сама съм като Луната!
Тя сама грее Земята!

Нямам пари за тока!
За играчки нямам дори!
Дядо всичко изльока!
И роднини нямам добри!

Но знаете ли, не ми пука!
За себе си работя,
за малките, не за боклука;
ценя си аз живота!

Но пръстът убива...

Днес си ти щастлива -
гласът ти грее сякаш,
това ти отива,
заплатата си чакаш...

Днес си ти красива -
светът е хубав някак,
на песен избива,
макар да пееш рядко...

Днес се чувстваш жива,
но пръстът убива!

Гласът ти ме зарежда

Гласът ти ме зарежда -
той влива в мен надежда,
че всичко се подрежда
и на съдбата преждата,
която Мойрите тъкат,
отредила ни е среща
поне веднъж на този свят -
до този миг съм насреща!
Макар да не съм вече млад,
да нямам още занаят,
сърцето в мене горещо
ме кара да шепна нещо:

потърпи още малко, момиче,
и ще стане животът различен...

Образът ти е вселена моя

образът ти е вселена моя
той е трепетът той е покоя
с него заспивам и с него ставам
той ме съди и той ми прощава

образът ти е всичко за мене
той в ума ми така прогорен е
че нищо друго не виждам освен
срещата наша във бъдния ден

Твоят образ в ретината прогорен е...

Твоят образ в ретината прогорен е...
Той ще бъде винаги със мене,
помежду ни даже цялата Вселена
да се простира;
в мене извират
поема след поема
и аз в техния свят ще те взема;
виж как ръката твоя поемам -
напук на разстояние, време,
само решиш ли ти да приемеш!

А твоята обич обърка

... а твойта обич обърка
всички мои системи
и мозъка ми разбърка
ражда странни поеми
направо ти ме побърка
губя усет за време
душата ми тихо мърка
като котенце дреме
сърцето нагоре хвърка
към теб скоро поемам

В ума ми цъфват

В ума ми цъфват ярките цветя
оцветяват го във багри пъстри,
това са цветове на любовта,
и рисувам ги аз с жадни пръсти,
на листовете бели - Чистота! -
това си ти! С любов ме покръсти!

Чиста любовта ми е към теб.

Чиста любовта ми е към теб -
не зная корист!
Вътре във ума едно дете
чрез мен говори!
Бяла обичта ми е към теб
подобно лебед!
Любовта покълна. В мен расте
тих нежен трепет!
Чиста любовта ми е към теб.

Ти ли си?

сънувам сън
с някого навън
докосват се ръцете
устни като цвете
разцъфват алени
и сливат се в едно
наоколо е тъмна нощ
кожа като огледало
нежна и ужасно бяла
като черни дупки ириси
май познах те

ти ли си?

В мен се съмна

чертите ти гледам
пред мен се разлистват
и стават ми близки
голяма потребност
започвам да чувствам
сега е в мен пусто
чертите ти гледам
те стават омайни
и кожата бледа
тя пълна е с тайни
косите катранени
и устните алени
и ириси тъмни
от тях в мен се съмна

Връзка усещам

Връзка усещам
през километрите.
Нашата среща -
вече пресметната!

Връзка държи ни
досущ два магнита.
Като пружини
сме ние навити!

Връзка жигосва,
макар че далеч сме.
Да те докосна
умирам аз вече!

Бял или черен

Човекът не е бял или черен,
това аз разбрах
като твоят довереник верен.
Мила и добра,
понякога превръщаш се в хала!
Как в теб се събра
любов и злоба от света цяла?
Защо мен избра
да съм на тези чувства канала!?

Както цвете повяхва без грижа...

Както цвете повяхва без грижа,
като дните без милост се нижат,
така повяхва и твоята младост...
Както дърво изсъхва без слънце
и не пораства сухото зрънце,
така изтича и твоята младост...
Може ли трева без ласката росна?
Може ли любим да не те докосне?
И за какво е тази буйна младост...
Ако само страдаш?
Ако само страдаш!

Лайки

Красиво момиче,
ти ходиш сред лайки,
на тези цветенца
ти сякаш си майка...
Докосваш ги нежно,
и те се усмихват;
в душата копнежна
те тихо поникват...

Море или момиче

Върви едно момиче
към морето -
на русалка прилича,
но е малко различно
във лицето,
разкрило се частично,
но леко иронично
аз се питам:
дали морето там бурно
е по-красиво,
или момичето нежно
води по прелест,
макар и със белег
в душата?
А може би заради него
именно,
и заради солта в сълзиците,
по-красиво е момичето!

Усещането за жена

Усещането за жена
във фейса ми дойде,
че зная аз, че си сама
ти ден след ден след ден...

зная, че рана голяма
ти криеш зад броня от лед,
зная, че рано остана
самичка във вихър свиреп...

Усещането за жена,
дойде само в чата,
заля ме то като вълна...

Добре, че съм ти приятел...

Севритьорка

Шейсет маси, а трички сме ние,
и всички хора искат да пият.
И без умора, тичам за трима,
по две каси аз влача. Убий ме!

Шейсет маси, а трички сме само,
но ще падат парички от там и
ходя в склада и бягам за трима,
няма място за мрънкане... Идвам!