Музика

музика от теб струи
на чувства силни водопада
облива не една наслада
на твойта буйна дива младост
чудните лъчи
изгряват като две комети
и пеят все за тях поети
за красотата на сърцето
в честните очи

Самота – на една приятелка

Колко чувствам се сама -
във дома ми тишина
като река се е разляла!
Самота съм цяла.

Колко чувствам се сама -
като цвете във тъма
съм неспособна да живея!
Самота в мен зрее.

Самотата ме убива,
тя изцежда в мен живота...
Нито миг не съм щастлива,
младостта ми си отива
като тиха нота...

Моята молитва

Боже мили, който си на небето,
погледни ми право във сърцето -
мама, татко, да са здрави, живи,
а децата като мен - щастливи,
нека всеки има храна и подслон,
и не просто къща, а дом!
Нека има и зрънце любов...
а за мене? Аз съм готов
да понеса което ми е писано.
Да бъда силен. Друго не искам!

Мъжете - антиода

Не ми ги хвалете
мъжете...
С ножовете остри
в ръцете...
Те режат до кости
плътта ти...
Не ги величайте,
а знайте...
Мъжете поглъщат душите
така причиняват сълзите!
Мъжете, невинаги лоши,
понякога режат със ножа...
Мъжете...
Не ми ги хвалете
мъжете...
С ножовете остри
в ръцете...
Ампутират красотата
и остава пустотата.

Не остана любовта,
вече само празнота...

Любовта е нещо трудно...

Любовта е нещо трудно, сложно,
а понякога и невъзможно...
Но покрива тя живота наш
с пурпурния си любовен плащ!
Не всеки побеждава в любовта,
у всекиго остава тя следа...
Желая ти обаче от сърце,
когато с него сключите ръце
да усетиш сладка тръпка,
след това и втора стъпка...

Живея на село

Живея на село
и много съм смела.
Не ми трябват момчета -
не искам игрички,
играят ги всички...
Те са просто кутрета.
Те искат с парички
да купят момиче.
Но това е престъпно!
Не съм се оплела,
нито пък приела
тъй опасната стъпка!