Двама творци (Нявга някъде видели се...)

Нявга някъде видели се
най-умните двама творци;
поговорили в пределите
на приказните си дворци...
Разменили си идеи те,
на заем взети от предци.
Но когато се видели те
най-после и наживо;
и ръцете се допрели, те
за миг един щастлив, о,
зародили се вселените,
в тях и всичко живо!
После двамата погледнали
си заедно в очите -
там, в дълбокото, прогледнали,
видели си съдбите:
как били на тях преплетени
завинаги душите...
После двама се оттеглили
във свойте си палати
и във техните предели те
се чувствали богати.

Цигарен дим

Цигарен дим.
В нощта вървим.
Звезди бестят...
край нас светът
е тъмно син.
В нощта вървим.
Навън вали,
а в мен боли.
Цигарен дим...
слова редим
един на друг,
вървим на юг.
Цигарен дим,
дали вредим
един на друг?
Сега сме тук -
пред твоя дом.
Целувам, щом
ще си вървим.
Цигарен дим.
Дали боли?
Май не. Нали?

По устните ми...

По устните ми още има
следи от твоите устни,
в ума ми пълно е с картини.
Те няма да ме напуснат!

По пръстите ми още има
следи от твоите пръсти,
в ума ми стелят се години:
красиви, весели, пъстри!

Мълвя със трепет твойто име...

Искам да се сгуша

Искам да се сгуша
в малкия ни свят -
там се чувствам силен,
там съм и богат.
Искам да послушам
сладкия ти глас
(сладък като биле!)
Слушам те в захлас!
Ставам в миг послушен
щом докосна теб.
Сякаш упоили
са ме и расте
в мен ужасна суша.

Мойта жажда утоли,
влей ми нови сили...
Знай, че всеки миг боли,
далеч от твойте устни!

По STARSTRUKK

трябва да се науча
да правя любов
със нещо невинно
отваряме вино
чаршафът е нов
не ще ни бъде скучно

трябва да се науча
да целувам нещо чисто
без да го очерням
хвърлил съм ти мерник
право в устните - мъниста
целувки ще получиш

трябва да се науча
да докосвам нещо бяло
без това да бъде мръсно
но дали е вече късно
в мен дали е оцеляла
любов след всички случки

Красива ли съм?

- Красива ли съм?
- Не питай очите.
Питай сърцето.
Добра си, значи си красива.
- А умна ли съм?
- Не питай ушите.
Питай душата.
Докосваш ли я, значи си умна.
- Обичаш ли ме?
- Не ме питай днес.
Питай ме утре,
ако с мене останеш.

Ние пушим много

По GWENDOLYN BROOKS

- Ние пушим много...
Не щем да сме дебели!
Яденето строго,
до минимум сме свели.
С гаджетата сбогом
отдавна сме си взели.
Не щеме момчета
без пари и без цели.
Скъпи БМВ-та
пред даскало са спрели.

Ние мислим малко...
Не знаем що е труд.

- А в душите жалки
цари ужасен студ.

Ръцете ти разгарят пожари

Ръцете ти разгарят пожари,
но ти изобщо не париш...

Нима в студ ме завари?


В очите ти се раждат Вселени,
с никого несподелени...

Защо страниш от мене?


А тялото ти е олтар свещен,
от никой недокоснато...
Но зная, че ще дойде ден
да отговориш на въпросите!

Обичам те - шега

Обичам те.
Точно теб!
Повече от сладолед.
Повече от шоколад.
- Повече от бира?
Е, че то се подразбира!

Желая те.
Точно теб!
Повече от крем брюле.
Повече от мармалад.
- Повече от водка?
Стига, с моята походка!

Искам те.
Точно теб!
Повече и от суфле.
Повече от баклава.
- Повече от уиски?
Еее, ти вече много искаш!

В очите ти греят звезди

В очите ти зреят звезди,
на гроздове от светлина,
там, в синьото им се роди
пречистата сълза...
Сълза за всички болни хора,
сълза за животните в беда,
сълза за тези без опора,
за всички по една звезда!

Ще ти подаря усмивка

Чувствата от мен извират
като лава от вулкан,
в мене атоми се сливат -
в плазмен океан...

Сякаш скоро ще избухна
подобно Нова звезда
всичко в мен за миг ще рухне,
ще се преродя...

И във новата обвивка -
на джудже или пулсар,
ще ти подаря усмивка
късно през нощта...

Принцеса

Ти прекрасна си като принцеса
от стара приказка
жалко е, че принцът те хареса
жалко, наистина...

Ти красива си като богиня
от някой древен мит;
за нас, бедните, е милостиня
да зърнем твоят лик.

Ти изящна си като кошута
от стара някоя дъбрава
и не съм помислял за минута,
че някога ще те забравя!