Родена от Светлината

От Светлината съм родена,
имам ангелски криле
денем къпя се в росата
по широкото поле.

Да си грешен що е, аз не зная
нито злоба да таиш
суетата светска ми е чужда,
знам какво е да простиш.

Природата обичам цяла
и човеците, дори
животинките обичам -
всичко, що живот таи.

Щом спомина се и
мойто тяло:
чисто
светло
бяло
що е в мрака оцеляло
ще се слее със живота 
и ще го пречисти...
И започвам с тези листи.

Обичам пролетта

Обичам пролетта
и мирис на листа,
преди бях срамежлива,
но открих - не ми отива,
и преборих тежка болест,
проявих огромна воля,
обожавам да създавам
всички искат да продавам,
но ще им покажа смело -
има ум зад мойто чело
мечтая си от пет годишна
неща велики да напиша
и знам, ще дойде ден когато
ще ми се отплати богато
целият ми труд, упорство,
и ще ахнат всички хора,
и тогава няма да продавам,
а свободно ще си пиша
от пет та чак до сто годишна...

Всички мои стихове

Всички мои стихове
така са тихи
те са само щрихи
на нещо по-голямо
смисъл още няма
само ями
пълни с думи
неразумни
и безумни
парчета само
от нещо по-голямо
просто щрихи
са всички мои стиховe

В гърдите изригват вулкани

В гърдите изригват вулкани,
по вените лава пълзи.
Света аз обсипвам с закани,
ръцете ти - с горки сълзи.

Те са в мен

Те са в мен.
Да ги унищожа ли?
Вече ден,
откак са ме заяли...
Те са в мен
нетърсени и нежелани,
уморен
съм, толкова са неразбрани.

Извратено

всичко е зелено
треви
цветя
и сгради
има нещо извратено
в начина по който страдам
зима е
а няма никакви кокичета
страдам в името
на някакви момичета
всичко е зелено
сгради
улици
автомобили
вече нямам сили
от тези извращения
не стават даже и стихотворения