Работа 2

Да вършиш скучното с ищах
и всичко да ти бъде интересно
това е трудно, но узнах,
че може и да стане много лесно.

Разглеждай ти като игра
най-скучните дори моменти
и радвай се, че те събра
таз работа с добри колеги.

Намирай време всеки час
макар за няколко минути
любимите за теб неща
да правиш. Повече общувай.

Работа

Минутите текат във скука,
дали пък няма да изкукам
от тая жега вънка злобна...
че времето е безподобно
горещо, май това е очевидно
работя аз, макар да е привидно,
а всъщност пиша скрито, тайно
за тъпотията безкрайна
която всичките търпиме,
а тя е със едничко име:
РАБОТА

работим, работим, работим,
роботи, роботи, роботи...

Часовникът поглеждам пак:
тик-так, тик-так,
тик-так, тик-так,
в главата всеки чарк
заплашва да се счупи
от таз брутална скука
май почнах да изкуквам
във мозъка пролуки
поемат жега люта
и прегрява ми процесора
слънцето е, знай, агресора,
от който моят чип ръждясва.
Край.
Напълно перкулясах.

Аз искам

Аз искам да чувствам,
да пея, да пиша...
Живота да вдишвам,
излят във изкуство.

Аз искам, аз искам
тъй силно да любя,
че даже ума си
докрай да изгубя.

Аз искам да чувствам
живота пулсиращ
във моите вени...
В мига да се спира
Безкрайното време
във Вечно изкуство
от мен претворено.

Сълзите

Сълзите напират. Неканени.

Гасят те във мене вулканите.

Лекуват в душата ми раните.

Сълзите напират. Нечакани.

Напират в очите. Изплаквам ги.

Сълзите напират. Как парят те!

Сълзите напират. Неканени.

Стоя и те гледам...

Стоя и те гледам...
а в мене изригват вулкани
а в мене избухват звезди
дали ще цъфти любовта ни
тя - цвете сред мрачни води
тя - огън във ледна пустиня
тя - нашата тайна светиня
На тебе съм предан...

Твоята младост гореща

Ослепен
от твоята младост гореща
Покорен
отидох със тебе на среща
Изтощен
от чакане тъпо на нещо
най-после
докоснах ръката ти
целунах те нежно по устните
след толкоз очакване
корях се за всичко пропуснато

Работният ден

работният ден
е преполовен
и мисъл за теб
като в тъмен склеп
аз съм съхранил
от чужди очи
далече
и вече
не мога да трая
а малко остая
додето се видим
а не е предвиден
по-ранен миг сладост
от твоята младост
красива
а сиво
е целият ден
макар и смирен
да чакам часа
да се изнеса
от тъпата скука
към твоите скути
копнежни
и нежни...

Твойте сластни форми

Към твойте сластни форми
аз искам стихотворно
да изкажа преклонение,
но без никакво съмнение
послание на туй подобно
е доста май че неудобно,
затова, със съжаление,
изразявам общо мнение
отново стихотворно -
те действат животворно.

Желая те

Желая те. Това е.
И искам да го знаеш.

Желая те.
Да те покрия със целувки.
Желая те.
Не искам никакви преструвки.

Желая те.
Да събличам роклята ти бяла.
Желая те.
Да помилвам голото ти тяло.

Желая те. Това е.
И искам да го знаеш.

Какво съм аз?

Аз съм пиявица, в хората впита.
Пия кръвта им от рани открити.
Аз съм и Дявола, вземащ душите.
Всичко поглъщам и после души ме:
болка, наслада, гняв и покой
блъскат се в мене като прибой...
нито секунда аз нямам почивка
мислите лутат се - и ги изливам...
Аз съм и кърлеж - един паразит,
в чуждата радост и мъка забит.
Всичко най-лошо, което се сетиш
ти наречи ме.
                   Но аз съм поет.

Ледената стена

Порив, угасен без време -
ледена стена пред мене:
спира всяка ласка,
всеки огън гасне.

Блъскам си главата в нея,
без да мога да живея.
И целувки няма,
тъй е тя голяма.

Порив, угасен без време -
ледена стена пред мене.
Ще умра самичък
в лед. Това е всичко.