21 май 2017 г.

Изневярата

Химерата се спря и подуши въздуха с трите си ноздри. Вонеше на кръвта на жертвата. Тя беше наблизо. Животното се понесе в тръс и ударите на шестте му крака накараха земята под него да се тресе.
Жертвата бягаше през трънаци и бодли и оставяше навсякъде кървави следи. Загубата на кръв я изтощаваше допълнително. Знаеше, че ѝ остава по-малко от час живот.
Миризмата се засили и химерата разбра, че жертвата е съвсем наблизо. Тя се втурна напред с всички сили. Не очакваше съпротива, защото неразрушимата броня покриваше цялото ѝ тяло и ѝ даваше усещане за неуязвимост.
Видя жертвата с четирите си очи и отвори вонящата си паст. Тъкмо когато щеше да вкуси крехката плът, нещо под нея пропадна и тя се провали в дълбок трап. Животното усети пареща болка и скоро сярната киселина започна да разгражда бронята му. Отчаяните му крясъци изпълниха гората.

Алана се събуди в светло помещение. Върху кожата си имаше странни платове, които носеха само мъжете. В ръката ѝ беше забита куха пръчка, която явно вкарваше нещо в нея. Тя веднага я извади и се съблече – не беше свикнала с платовете. Освен това не отговаряше на обществената ѝ роля. Чудеше се къде е попаднала. Последното, което помнеше, беше, че я гонеше химера и бе припаднала в гората. А преди това? И защо я гонеше химерата? Защото беше лоша жена. Защото престъпи волята на мъжа, който я бе Избрал и избяга от ложето му. После взе меч от оръжейната и някак си победи пазача на пещерата. За бягството си заплати с дълбока рана в крака. Което си беше смъртна присъда. Или не? Тя погледна надолу – раната беше почти зараснала. Но кой беше тайнственият стопанин на това място и не беше ли то техният Агнарог – мястото, където отиват всички лоши жени? Може би химерата я беше разкъсала и сега щяха да започнат мъченията…
Сякаш като отговор на страховете ѝ един кръгъл камък се отмести навън и в стаята влезе един воин. Алана веднага коленичи и тихо, но твърдо започна да излага причините за бягството си.
Тогава, неочаквано за нея, чу смях. Звучеше като ромон на поток и изпълни стаята. Вдигна глава. Воинът свали шлема си и по раменете му се спусна дълга, руса коса. Чак когато заговори, Алана разбра, че това всъщност е жена като нея – е, не точно като нея, с около крачка по-висока от нейните седем.
– Здравей, Алана! – засмя се жената. – Радвам се, че вече си на крака! Виждам, че си съблякла парцалките. И аз не ги нося тук, но ми се видя малко безсрамно да те оставям гола…
Непознатата говореше твърде много за жена и изпозваше някои странни думи, които Алана не разбираше.
– Тук можеш да говориш спокойно, Алана. Не е тъпият патриархат.
– Ъъъ... как знаеш името ми?
– О, знам много неща за теб – каза странницата и се усмихна топло. После посочи крака ѝ. – Боли ли те още?
Алана поклати глава.
– Ти... ъъъ... жрица ли си?
– Бях. Но, подобно на теб, се опълчих на глупавата система. И за мой – а вече и твой – късмет, намерих това място.
– Къде сме? – попита Алана, отпускайки рамене. – И коя си ти?
– Намираме се в бункер отпреди Великата война, а коя съм, е без значение.
Докато говореха, спасителката на Алана съблече снаражението, после дрехите си и двете останаха чисто голи. Тялото ѝ беше божествено.
– Ама и аз съм една! Сигурно умираш от глад. Седни тук – каза непознатата и отиде в съседно помещение, което Алана не беше забелязала досега.
След малко се върна с два съда с гъста оранжева течност и прибори.
– Тук има въглехидрати, белтъчини и мазнини – точно колкото ти трябват. Започвай!
Известно време се хранеха мълчаливо, като Алана почти не поглеждаше в яденето, а зяпаше домакинята си най-неприлично. Странното бе, че тя изобщо не се смущаваше.
– Знам какво искаш да ме попиташ. Не, не съм на пет години като теб. На двайсет и пет съм. И никога не съм раждала. Всичките глупости, които са ви наговорили, са лъжи. Няма да умреш. Можеш да живееш и до сто, ако не те изяде някоя химера или не се затриеш от глупост.
– Но...
– Няма „но“. Тук си в безопасност. Знам, че имаш много въпроси. На повечето ще ти отговоря. Но на други – не, защото последното, което искам, е тъпите мъже да ни намерят и тук.

До края на деня Алана разбра всичко, за което ѝ стигаха думи да попита, и не повярва на нищо от него. Тя все още смяташе, че е в Агнарог и очакваше възмездие.
От следващия ден жрицата започна да я учи да чете и да произнася по-трудните думи. Това продължи няколко дни. Алана се оказа добър ученик. Малко по малко мъглата на безпросветността и насажданите с години лъжи се вдигна и момичето се превърна в достоен помощник на жрицата. Тя дори ѝ позволяваше да приготвя храната. Но за излизане още не бе ставало дума. Алана, у която вече започваха да се появяват наченки на телепатия, усещаше, че жрицата ще трябва да я научи на още много неща, преди да може да излезе. Пък и за момента не чувстваше необходимост. Но с новоразвитите си способности тя усети и нещо друго.
– Ти ме желаеш – каза Алана и се изчерви, от което стана още по-хубава.
– Така е – отвърна спокойно жрицата. – Ти си много красива.
– Но... това противоречи на... всичко...
– ... което са те учили, и какво от това?
Алана се замисли. Никога в живота си не се бе изпитвала такова чувство за сигурност и безопасност, както в бялата утроба на този бункер.
Прочела мислите й, жрицата продължи:
- Народът ни живее в пещери откакто се помним и химерите винаги ви намират. Ако някой се пореже – случайно или в бой, - бива прокуден и оставен на милостта на огромните хищници. И въпреки това непрекъснато ви се налага да бягате от едно място на друго. Мъжете ви държат голи и неуки, за да ви контролират. Достатъчно е мъж да те пореже, за да си пътница... за Агнарог. А какво е Агнарог?
- Отвъдният свят... в който... отиват лошите жени?
- А, какво значи лоша жена, Алана? Тази, която не се подчинява безрезервно на мъжа си? Която ражда на пет години и после бива умъртвявана „за умилостивяване на боговете”. Тази която има право само на един мъж, но той я дели с десет други, които е Избрал още от утробата на майка им?
Алана слушаше и усещаше как стените в нея се рушат. А жрицата продължаваше:
- Да, при жриците е друго. Ние имаме Дарбата да виждаме. Можем да виждаме в бъдещето и много често спасяваме народа си от нападение на химери. Също виждаме и приближаващи катастрофи, потопи, радиационни вълни и други. Затова ни търпят, просто нямат друг избор. Ние единствени от жените носим психокинетичните способности на мъжете, дори по-силно развити, но това е защото живеем достатъчно дълго да ги развием. При теб са още като крехко цвете. Но ти ЩЕ ги развиеш, Алана. Бъдещето ти е още неясно, но аз виждам велики дела.
- Аз не...
- Нека те попитам нещо, Алана? Защо избяга? И как победи трениран воин гола и без оръжие?
- Аз-аз-аз...
- В теб има много повече отколкото можеш да предположиш. Помисли над картините които ти пращам и ако си съгласна, ела при мен довечера – каза тихо жрицата в ухото на Алана и се оттегли в стаята си.

***
Тази нощ Алана не мигна. Дългът, вмененият дълг да си нечия, беше заложен в клетките ѝ и сега тези връзки се рушаха със страшна сила. Тя сякаш се прераждаше, сякаш изгаряше на клада като грешница, плътта ѝ под леката завивка гореше от мисълта за изневярата. Раждаше се наново и отново умираше... устата ѝ пресъхна... плътта ѝ гореше от страст... изгаряше, за да се прероди като феникс.

На вратата на жрицата се почука.
– Влез, Алана – каза тя с лукава усмивка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар