Десет

Часът е десет.
Навън е студ и мрак.
Седя унесен...
Във спомен скъп и драг.

Случайна среща
със твоя клас.
Говорех нещо
с уверен глас
и много вещо.

А после в нета
невинен чат.
Ти бе приета
в клуба завчас.
Начало - пети.


Минава десет.
Навън е мрак и шум.
Аз слушам песен...
Далеч е моят ум.

Умът ми е при теб.
И винаги ще бъде.
Макар да си дете.
Макар да ме осъждат.
Не ни разбират те.

Светът е много лош...
Душата ми е твоя
във бедност и разкош.
Дали ще бъдеш моя -
до мене ден и нощ?


Отмина десет.
Навън искри валят.
Съвсем отнесен...
не съм на този свят.

Сега съм с теб навън.
А вън е топло лято,
прекрасно като сън.
Ръцете ни са сляти;
гласът ти - сладък звън.

Сега сме само двама.
Прегърнати лежим.
И нищо друго няма...
Бленът е постижим!
А другото - измама!