Жажда

Болка сърцето ми разяжда...
Измъчвана от знойна жажда,
душата ми умира и се ражда...

Верена

Аз наричам те сега Верена -
на змеицата-жена в романа -
заради очите ти зелени
и характера ти от стомана.

Тя със поглед рани изцелява -
ти душата ми с очи пречисти.
Тя във камък ери оцелява,
както ти във мойте бели листи.

Аз наричам те сега Верена -
на змеицата-жена в романа...
Бих пребродил цялата вселена
твой любим, макар за миг, да стана.

Самодива

твойта красота опива
мила малка самодива
твоите очи красиви
твоите коси червени
палят силен огън в мене
твоите очи красиви
пълни с светлина и живи

твойте пръсти бели нежни
маниерите небрежни
твоите очи безбрежни
твойте ириси зелени
палят силен огън в мене
твоите очи безбрежни
страсти палят безнадеждни

Когато видя твоя снимка...

Когато видя твоя снимка
със таз омайваща усмивка...
и тез очи, и тез очи зелени
щом зърна, нещо се обръща в мене...
И знам, от тебе имам нужда,
макар сега ти да си чужда...
А също знам - не ще ме чуеш,
каквото и да ти напиша;
безсилни гаснат мойте думи,
безсилни, кухи и излишни...