На моята Спасителка

Години дълги в мрака
аз стоях и чаках.
Орлица с черни нокти
душата ми дереше.

Години дълги в мрака
аз стоях и плаках.
Лъвица с остри зъби
сърцето ми ръвеше.

Години дълги в мрака...
Аз тебе чаках.

И ти дойде. И нови сили
наля в отпуснатите жили.
И ти дойде. Живот донесе
там дето вечно беше есен.

И ти дойде. Донесе огън -
стопи той болка и тревога.
И ти дойде. А с тебе лято -
разцъфнаха цветя в душата.

Дойде.
Прогони мрака.

Аз те дочаках.

В очите пъстри...

На Стефка

В очите пъстри аз се взирам,
във светлите очи,
в които ручеи извират
и къпят се лъчи.

Косите ярки приласкават:
"Ела ни докосни",
те мир и нежност обещават -
тез огнени вълни.

Ръцете бели сякаш молят:
"С нас пръсти преплети",
а устните, и те говорят,
допират ме почти...

На една Приятелка

Изминаха май две години
откакто сме на "Здрасти"...
Понякога това тежи ми,
друг път си мисля "Прав си!"

Не бяхме ли - се чудя - близки,
не ти ли казвах всичко;
нали да си щастлива исках -
да учиш, да обичаш?

Но любов не значи ревност.
Не си ти вещ на някой!
Дори да те спаси от бедност,
не може да натяква...

че си говорим твърде много,
че твърде много пишем;
това да разбера не мога
натякване излишно...

Това е просто прекалено!
До там се стигна даже,
че да не мога откровено
две думи да ти кажа!

И тъй, изминаха години
откакто сме на "Здрасти"...
Не знам дали това тежи ти,
но май е време да пораснем...