10 февруари 2012 г.

Опит за бели стихове: Нефи

Привет, приятелко моя,
навярно си прося аз боя,
но искам отдавна да кажа
нещата, които усещам
и чувствам, и мисля, макар че
да изгубя у тебе другарче,
изповедник, критик и опора
смразява перото в ръката
и думите в гърлото спира.
Имаш нисък праг на обида,
за глупости сърдиш се често,
дори и от мъничко нещо
правиш проблеми големи.
Много си рязка със мене -
във разговор всеки проведен
ти сякаш със мене се караш,
и чувствам вина, ако споря,
затуй си затварям устата.
Но мъчи ме туй от години
без думичка аз да обеля,
понеже страхът ме сковава.
Реши ти дали заслужавам
така всеки път да се мъча.
Това, което у теб уважавам
са твоите искрени думи,
макар и понякога резки
за стихове мои и песни;
дори да ги считам чудесни
успяваш кусур да намериш...
Чувствам те близка аз много,
но страхът от последното сбогом
превръща се в пречка голяма
за отношение всяко със тебе -
на изповедник, опора и приятел.
Туй всичко ти казвам не с лошо
не с цел да коря, обидя, засегна,
опитвам само с душа да пресегна
до твоята, до умът, до сърцето...
Ако обидил съм те, моля, прости ми,
но трябваше туй аз да кажа.
От тебе всичко зависи
и само те моля, моля те аз -
помисли си.

Опит за бели стихове: Ками

Мила моя, Ками,
ти спечели нявга любовта ми,
и до днес във мислите присъстваш,
като приятел най-добър и верен...
макар със избор лековерен
ти съзнанието свое да разкъса,
и макар с болезнената връзка
да опустоши душата своя нежна
и потъна в мисли неприятни,
зная, сила в тебе има много,
ти - подобно феникс - се възправи
и успя да почнеш отначало,
но уви, не беше писана и тази
връзка със младеж чаровен,
от света ужасен неотровен,
и сега, отвърната от него,
ти търсиш себе си и опознаваш
своята душа - красива, нежна,
но знай, че туй е неизбежно -
ще се влюбиш, ще обичаш,
ще загубиш ти отново някой,
туй част е от живота ни прекрасен
и затуй когато момък някой с поглед ясен
предложи ти сърцето свое на тепсия
и душата си крилата -
ах, вземи я.
Да, вземи я!

На Ками

Любимата на Данте - Беатриче,
навярно е била добро момиче,
но не и колкото е мойто Камеличе.
Навярно някъде в чужбина,
на Ками ще й казват Камелина...
Да, трудно е било в живота
на мойта мила Камелота,
но тя справила се е отлично
със всичко - тъпо и логично.
Любимата на Хамлет е Офелия,
обича тя до смърт - кое ли я
накара жално тъй да плаче...
Не зная. Зная само че Камелия
навярно повече ридала е,
със един неверник за раздялата...
Тя, мойто мило Камче.
Изправи се накрая тя обаче,
поизтупа се и почна пак да крачи...
Тя, моето юначенце -
мойто мило, сладко Камченце.