За Вероника

Пристигаш ти, а аз не зная
дали все още те желая...
дали приятели сме само,
или ще бъдем с тебе двама.

Пристигаш ти, а аз те чаках
тъй дълго и във мене мрака
не стигна светлия ти образ.
Пречистваше ме свята болка...

Пристигаш ти, а аз не зная
дали това ще бъде края
или пък новото начало
на нещо хубаво и бяло.

Пристигаш ти...

Болката

Натоварени с проклятия
идват мислите - разпятия...
Мойта болка е божествена
и на кладата й жертвена
изгарям аз със блясъци,
а ужасните ми крясъци
не чува никой смъртен...
И стихът ми незавършен
като змей увива се,
със врат прекършен
и отива си... Отива си.