Ела при мен

За Вероника


Ела при мен
в тоз хубав ден.
Ела и нежно прегърни ме.
Но ти далеч
си днес и веч
все тъй ще бъде в мене зима.

Аз чакам сам,
но ти си там -
далеч от мойте топли устни.
И хич не знам
дали със плам
до твойте ти ще ме допуснеш.

Мечтая си...
Оставаш си
все пак едничка ти за мене.
Макар далеч
да си и с реч
едва ли нещо се променя.

За Вероника

Аз да те погледам искам само -
как искри в очите твои пламък,
как гори в косите златно слънце
и без нищо грозно, даже зрънце...

Аз да те докосна искам само -
да погаля нежното ти рамо,
да целуна устните ти меки,
с пръсти да допра косите леко...

Аз да бъда с тебе искам само
и в живота нищо по-желано
няма. Шанс едничък искам, мила -
да ти устоя аз нямам сила.

Чувствата в гърдите ми бушуват;
само в интернет със теб общувам -
в месеца веднъж дори е много...
Мъчиш ме така до изнемога.

Но не мога да ти кажа сбогом.

Ако бях със теб сега...

За Вероника

Ако бях със теб сега
под небесната дъга
много щях да съм щастлив
и животът - скучен, сив

щеше да ме завърти.
И до мен да бъдеш ти
щеше да е чуден дар
от небесния олтар...

Ако бях със теб сега
щяхме да сме на брега
и да газим със крака
из студената река.

Но не съм със теб, уви...
Лесно ти ме улови
и не пускаш ме до днес.
Без да имаш интерес.

Ако бях със теб сега
просто нямаше кога
да се мъча и скърбя.
А животът ми - борба

тъй е труден и суров
щом те няма теб. Готов
да забравя вси мечти
щом до мене дойдеш ти.

Ако бях със теб сега...