Работа нова

Вече два дни на работа нова,
а във вените тече отрова -
"Няма да се справиш, няма,
глътка е за теб голяма!"
Но дълбоко в тебе нещо,
от сърцето ти горещо
шепти ти - "Ще се справиш!
Ще се справиш даже вещо!"
Страха не ще оставиш
мислите чисти да трови...
Знай, за това си готова!

На празника на билките

днес на празника на билките
ти ми върна обратно сърцето
което държеше у себе си
днес когато всичко е казано
дни най-хубави пожелавам ти
без повече кървави белези
по душата ти нежна и светла
нека този стих като цвете
дошло от градините есенни
украси твоите дни бъдещи
да избираш правите пътища

Опасност

Тя е във опасност,
а не мога да я защитя.
Чувствам се ужасно,
а какво ли чувства тя?

Тя е във опасност,
а нас километри ни делят...
Разбирам прекрасно -
от страх децата не спят!

Ти си във опасност,
но и силна си, и смела ти,
така че е ясно -
можеш да ги защитиш!

Когато Ангел...

Когато Ангел те обича
душата своя той ти дава,
макар и демонско момиче
с горещи устни от жарава.

Когато Ангел те целува,
показва ти любов от Бога,
чиято обич съществува
от Първия безкраен Огън!

Когато Ангел те прегръща,
безкрай добро ти подарява...
Не иска нищо да му връщаш,
защото Светлина създава!

Когато Ангел те обича,
той всъщност благославя!

Когато Дяволът...

Когато Дяволът обича,
гори те той като жарава.
Макар и ангелско момиче,
душата своя му оставяш!

Когато Дяволът целува,
във тебе влива адски огън -
той кара чувства да бушуват
с най-силната вселенска дрога!

Когато Дяволът прегръща,
той цялото добро изгаря,
умът калява и превръща те
на твойте мисли в господаря!

Когато Дяволът обича,
той всъщност не покваря!

Нямам пари!

Нямам пари за храна!
За телефона нямам дори!
Отнийде няма... Сама!
Няма кой нещо да подари!

Но знаеш ли, не ми дреме!
Нямам пари, нито време!
Сама съм като Луната!
Тя сама грее Земята!

Нямам пари за тока!
За играчки нямам дори!
Дядо всичко изльока!
И роднини нямам добри!

Но знаете ли, не ми пука!
За себе си работя,
за малките, не за боклука;
ценя си аз живота!

Но пръстът убива...

Днес си ти щастлива -
гласът ти грее сякаш,
това ти отива,
заплатата си чакаш...

Днес си ти красива -
светът е хубав някак,
на песен избива,
макар да пееш рядко...

Днес се чувстваш жива,
но пръстът убива!

Гласът ти ме зарежда

Гласът ти ме зарежда -
той влива в мен надежда,
че всичко се подрежда
и на съдбата преждата,
която Мойрите тъкат,
отредила ни е среща
поне веднъж на този свят -
до този миг съм насреща!
Макар да не съм вече млад,
да нямам още занаят,
сърцето в мене горещо
ме кара да шепна нещо:

потърпи още малко, момиче,
и ще стане животът различен...

Образът ти е вселена моя

образът ти е вселена моя
той е трепетът той е покоя
с него заспивам и с него ставам
той ме съди и той ми прощава

образът ти е всичко за мене
той в ума ми така прогорен е
че нищо друго не виждам освен
срещата наша във бъдния ден

Твоят образ в ретината прогорен е...

Твоят образ в ретината прогорен е...
Той ще бъде винаги със мене,
помежду ни даже цялата Вселена
да се простира;
в мене извират
поема след поема
и аз в техния свят ще те взема;
виж как ръката твоя поемам -
напук на разстояние, време,
само решиш ли ти да приемеш!

А твоята обич обърка

... а твойта обич обърка
всички мои системи
и мозъка ми разбърка
ражда странни поеми
направо ти ме побърка
губя усет за време
душата ми тихо мърка
като котенце дреме
сърцето нагоре хвърка
към теб скоро поемам

В ума ми цъфват

В ума ми цъфват ярките цветя
оцветяват го във багри пъстри,
това са цветове на любовта,
и рисувам ги аз с жадни пръсти,
на листовете бели - Чистота! -
това си ти! С любов ме покръсти!

Чиста любовта ми е към теб.

Чиста любовта ми е към теб -
не зная корист!
Вътре във ума едно дете
чрез мен говори!
Бяла обичта ми е към теб
подобно лебед!
Любовта покълна. В мен расте
тих нежен трепет!
Чиста любовта ми е към теб.

Ти ли си?

сънувам сън
с някого навън
докосват се ръцете
устни като цвете
разцъфват алени
и сливат се в едно
наоколо е тъмна нощ
кожа като огледало
нежна и ужасно бяла
като черни дупки ириси
май познах те

ти ли си?

В мен се съмна

чертите ти гледам
пред мен се разлистват
и стават ми близки
голяма потребност
започвам да чувствам
сега е в мен пусто
чертите ти гледам
те стават омайни
и кожата бледа
тя пълна е с тайни
косите катранени
и устните алени
и ириси тъмни
от тях в мен се съмна

Връзка усещам

Връзка усещам
през километрите.
Нашата среща -
вече пресметната!

Връзка държи ни
досущ два магнита.
Като пружини
сме ние навити!

Връзка жигосва,
макар че далеч сме.
Да те докосна
умирам аз вече!

Бял или черен

Човекът не е бял или черен,
това аз разбрах
като твоят довереник верен.
Мила и добра,
понякога превръщаш се в хала!
Как в теб се събра
любов и злоба от света цяла?
Защо мен избра
да съм на тези чувства канала!?

Както цвете повяхва без грижа...

Както цвете повяхва без грижа,
като дните без милост се нижат,
така повяхва и твоята младост...
Както дърво изсъхва без слънце
и не пораства сухото зрънце,
така изтича и твоята младост...
Може ли трева без ласката росна?
Може ли любим да не те докосне?
И за какво е тази буйна младост...
Ако само страдаш?
Ако само страдаш!

Лайки

Красиво момиче,
ти ходиш сред лайки,
на тези цветенца
ти сякаш си майка...
Докосваш ги нежно,
и те се усмихват;
в душата копнежна
те тихо поникват...

Море или момиче

Върви едно момиче
към морето -
на русалка прилича,
но е малко различно
във лицето,
разкрило се частично,
но леко иронично
аз се питам:
дали морето там бурно
е по-красиво,
или момичето нежно
води по прелест,
макар и със белег
в душата?
А може би заради него
именно,
и заради солта в сълзиците,
по-красиво е момичето!

Усещането за жена

Усещането за жена
във фейса ми дойде,
че зная аз, че си сама
ти ден след ден след ден...

зная, че рана голяма
ти криеш зад броня от лед,
зная, че рано остана
самичка във вихър свиреп...

Усещането за жена,
дойде само в чата,
заля ме то като вълна...

Добре, че съм ти приятел...

Севритьорка

Шейсет маси, а трички сме ние,
и всички хора искат да пият.
И без умора, тичам за трима,
по две каси аз влача. Убий ме!

Шейсет маси, а трички сме само,
но ще падат парички от там и
ходя в склада и бягам за трима,
няма място за мрънкане... Идвам!

Намерих момиче в чата

Намерих сладко и мило момиче
в безкрайния космос от чатове,
и то на ангелче много прилича,
навярно е бяла душата му...

Прелест, която в миг покорява

Прелест, която в миг покорява,
чувства от огън бързо създава!
Устни-малини в тебе се впиват,
твоята болка пият горчива!
Ириси черни - две тъмни бездни,
туй са очите, небули звездни!
Кожата бяла, нежна до болка,
цялото тяло леко е - облак!
Прелест, която в миг покорява,
с разум е пълна, дух притежава!

Какво от тебе искам?

Какво от тебе искам?
И какво мога да ти дам?
Да сме докрая близки!
Как развиваш се да знам.

Какво от тебе искам?
Какво да ти предложа аз?
Да бъдеш моя изток!
Аз да бъда твоя глас.

Какво от тебе искам?
И как да ти се отплатя?
Във стих и реч съм искрен -
най-добра си на света!

Страх ме е

Страх ме е.
Направо чувствам ужас.
Но ти си с мен.
Усещам полъх теменужен.
Ти си ми нужен.
Всяка нощ и всеки ден.
Страх ме е
от бъдещето многолико.
Но ти си с мен.
Отдавна те обикнах.
Сега съм в плен.
И цвете в мен поникна.
Страх ме е.
Но ме учи всеки ден -
ние по-силни сме двама
от закалена стомана!

За училището кой е

За училището кой е
най-много допринесъл?
Ами че това е мойто
Йоанче тъй известно!

За училището кой е
наградите донесъл?
Ами че това е мойто
Йоанче... нали, честно!

Кой е умен и успешен
и отличник при това?
Май че дружката ми беше -
и за ней са тез слова!

Да се откажеш...

Да се откажеш искаш
от мечтата си...
Та ти така си близко,
че главата си
по-скоро бих отрязал
и съдбата си
във черно бих белязал,
и очите си -
избол ги бих и двете,
и сърцето си,
продал си бих сърцето,
но ти ще учиш там!
Ще го измислим някак.
Да откажеш... Не знам...
Не ме познаваш сякаш!

На този бал ще има

На този бал ще има
една истинска принцеса.
Ще е незабравима
тя като прекрасна песен!

На този бал ще има
едно прелестно момиче.
Излязло от картина
то ще бъде на Да Винчи!

На този бал ще има
една приятелка добра.
Ще помня това име -
Йоанна, докато умра!

С тебе учим двама

С тебе учим двама,
укрепваме си връзката,
(нищо друго няма)
и чакаме развръзката...
Търсим си квартира,
как ще стане, чудим се,
но се подразбира -
не ще сме на улицата!

Моят север и моят юг

Ти си моят север и моят юг,
винаги се грижим един за друг,
направо сме семейство вече -
но и макар и без халката тук,
и двамата сме си обречени!

Студено ми е 2

Студено ми е!
Не на тялото,
а на душата.
Измръзнала съм,
вътре, цялата,
аз от теглата...

Студено ми е!
И аз моля те
ти да ме стоплиш!
Ледът достигна
(както болката!)
самите кости...

Студено ми е!
Падат снежинки
от очите ми.
Допри ме нежно
и ще заспинкам
на гърдите ти...

Студено ми е 1

Студено ми е!
А теб те няма да ме сгрееш!
Простено ти е!
Щом толкова далеч живееш...
Аз те разбирам.
Пътят ти е дълъг ужасно.
Но подозирам,
че ще бъде просто прекрасно
да дойдеш при нас,
с ръцете си да ме обгърнеш.
Ще дам всичко аз
назад ти да не се завърнеш!

Не плачи

Ти плачеш...
Не плачи.
От очите ти сълзи
на поточета се стичат...
Не плачи.
Обичаш.
Това е важното, нали?
Има кой
сълзите ти да изсуши.
Обичана си ти.
Това е важното, нали?
Ти плачеш...
Не плачи.
За някого ти всичко значиш.
И със него ти живот делиш.
Затова се усмихни.
Идват светли дни!

Бала 1

И ето те на бала...
Облечена в Нощта си цяла -
дали за среща, или за раздяла,
ти първата си младост си раздала!

И ето те гореща...
Облечена за първа среща -
навява роклята ти друго нещо...
Не може всичко туй да бъде грешно!

И ето те, момиче,
пълна с обич и обичана -
на ангел черен с роклята приличаш,
до тебе верен крачи твоят рицар.

Какво си ти за мен?

Какво си ти за мен?
Слънце в тъмния ден!
Звук в мъртва тишина!
В мрака лъч светлина!

Какво за двама ни желая?
Да бъда с тебе до края!
Себе си в теб да опозная!
Да живеем в обща стая!

Животът ми без теб е празен,
като обезцветена ваза,
като мъртъв сив площад,
като тих безлюден свят,
като обезводнена река
като обезкървена ръка...
като една голяма яма!
Животът ми без теб го няма!

Какво за двама ни желая?
Да бъда с тебе до края!
Себе си в теб да опозная!
Да живеем в обща стая!

Толкова си секси

Боже, толкова си секси,
фокуса ми ти размести
с тез бикини огнени
ти направо ме отнесе
думите изгони ти
на онази, мойта песен,
няма ги и нотите...

Боже, толкова си секси,
че направо не човек си,
ами демон на лъстта -
устни, дяволски червени,
тяло, грее в Красота
а очите - в тях Вселени
и вселена любовта!

Боже, толкова си секси...

Сирена

На басейна до морето
е полегнала сирена.
Тя пленява ти сърцето
със косите си червени
и с бельото алено
страстите разпалва тя!

На басейна до морето
е полегнала русалка,
но с пораснали крачета
тя желания запалва
и със формите нежни,
ражда мисли копнежни...

Пародия на "Кукла" на Атлас: Кифла

Бледа кифла си ти,
нацапана цялата с тонове грим.
Как да видя, кажи,
твойте изкуствени меки гърди?

Питам, мога ли аз,
на гости да водя теб утре у нас?
Колко път ни дели,
аз съм шебек, а кифла си ти?

Ти ме тровиш със дим -
дим от цигарите, неизличим.
Руса кифла си ти,
която дебилно ме гледа с очи.

Против "Стратегията за детето 2019-2030"

Мислите, че ще ви позволя...
да ми вземете детето?
Да ми бръкнете в сърцето!
Мислите, че ще ви позволя?
Ще ви издера очите,
на вас, без душите...
Глупци... кървави, сълзите,
стават отрова!
Аз съм готова
всичките да ви изтровя...
Глупци... кървави, ръцете,
стават на камък;
с огън и пламък
къщите ви ще запаля...
Мислите, че ще ви разреша
да ми вземете детето?
Първо през ада мойта душа
ще премине...
Дяволът ми е свидетел!

Говори ми, мила, говори ми

Говори ми, мила, говори ми,
ще ти отговарям аз със рими,
ще мълвя във унес твойто име,
но не знаеш колко мен боли ме,
задето тъй сме далече;
това ужасно ни пречи!
Побърква ме също вече,


че не мога да те гушна,
думи нежни да ти шушна -
тъй си мила, добродушна...
Говори ми, мила, говори ми,
и душата своя отвори ми,
във земите й неизбродими
заведи ме.
Пък нека боли ме!

Разказвай ми наволя...

Разказвай ми на воля...
едно само те моля,
изчакай ме напролет
ти с китка във косите
и с мека бяла рокля.
Едничка сред жените
ще си. И ще си моя!
Преплетени, съдбите
играят свойта роля
и сливат се душите
с тез слова,
затова
разказвай ми на воля,
до срещата напролет!

Какво към теб изпитвам?

Какво към теб изпитвам?
Нека вгледам се в душата...
Защо ли все те питам
де си, как сте със децата?
Защо ли любопитствам
стига ли една заплата?
Да, искам да опитам
твойта зелена салата!
Какво към теб изпитвам?
Нека вгледам се в душата...
Любов във ней попива,
в нея ти си със децата!

Говоря си с тебе

Говоря си с тебе
и сякаш по хребет
изкачвам се аз -
замаян съм, губя
и поглед, и свяст;
така в тебе влюбен,
под твоята власт,
дали съм тъй глупав,
че мисля за Нас?

В тясната квартира

Във тясната квартира,
аз място не намирам
да сложа на децата
тетрадки, химикалки...
Таванът пък извира.
Май никой не разбира -
така не се живее!
А кметът дебелее
и прави си оглушки;
обират ме до шушка
във всички магазини;
за детската градина
пак непосилна такса,
и малко да наваксам,
все някой легне болен -
за болничен пак моля.

В тясната ни квартира
мойта младост умира.

Христос Воскресе

Христос Воскресе!
За нас загина Той,
Той бе герой,
понесе кръста сам
така голям,
за наште грехове
Той страда
във всички светове
без пощада
Той страда

Христос Воскресе!
Той знаеше от млад
какво го чака -
и смъртен страшен хлад
усети в Мрака,
понесе кръста сам
и без въпроси,
живот, миг по-голям,
не си изпроси!

Христос Воскресе!

Неземна красота

Неземна красота,
влята в тленно тяло...
Как твойта чистота
в този свят е оцеляла?

Божествена искра,
въплътена в мисъл...
Кой космоса обра
и богиня те ориса?

Всевечна, любовта,
в теб расте и живее.
От тебе обичта
като песен се лее...

Красота от Изтока

Красотата вплела си на Изтока
във косите абаносови,
а в очите твои зреят истини,
отговори на Въпросите...

Чистотата в теб сега преливаща -
във сърцето свое носиш я,
а душата ти - река разливаща
добротата - китка розова!

Какво мога да ти разкажа

Какво мога да ти разкажа,
стара приятелко?
На Красивото вечен страж съм,
другар на вятъра...
В мене живеят Вселени,
звездите се раждат,
и гаснат...
плискат морета във мене,
и жажда пораждат,
и раснат...

Какво мога да ти разкажа,
стара приятелко?
На Земята от екипажа,
част от пиратите...
Грабя чувствата, съдбите,
после преживявам
и пиша...
Вглеждам се първо в душите,
след туй преценявам
излишното...

Аз съм и страж, и пират -
и пазя, и плячкосвам.
Как? Нали на този свят
не всичко е просто...

Две внучета

Имам си внучета двечки,
да разкажа няма пречки:
големият - палав за двама,
а малкият иска при мама!
Две момчета - две козлета,
имам си и ги обичам много,
две душици - малки скици,
да им се наситя все не мога!