В мен се съмна

чертите ти гледам
пред мен се разлистват
и стават ми близки
голяма потребност
започвам да чувствам
сега е в мен пусто
чертите ти гледам
те стават омайни
и кожата бледа
тя пълна е с тайни
косите катранени
и устните алени
и ириси тъмни
от тях в мен се съмна

Какво да ти напиша аз не зная...

Какво да ти напиша аз не зная...
Колко сладко гласът ти ухае!
Колко са ярки очите омайни!
Колко са нежни страните сияйни!
Колко си смела и всеотдайна!
Как в сърцето пазиш страшна тайна!
И как желая аз да я науча...
Отговор дали нявга ще получа:
колко сладко плътта ти ухае?
Какво да ти напиша аз не зная...