На Деница

Каква сте, моля? Офицер?
Навярно всички ви се кланят...
Красивото добро лице
и нежни мраморни ръце
в душата вечно ще останат!

Говорим ние. И какво?
Навярно няма да се видим...
Такова мило същество
сред грозно тъпо общество
във стих желая да иззидам.

Любов разлистена

любов единствена
любов щастлива
бреза разлистена
сълза горчива

върни си спомена
върни искрите
прости погромите
прегръщай дните

любов загубена
любов кървяща
животът груб е бил
дърво не ражда

върни си огъня
върни съдбата
далеч е богът ти
но той е вятър

По Avicii - Hey Brother

здравей сестрице
как живееш хубавице
лека ли ти е съдбата
или тегли те далеч душата

здравей мой братко
как живееш казвай батко
тежка ли е ориста ти
или рееш се с орли крилати

сестричке мила знаеш
през пъкъла и рая
за тебе ще премина

тъй липсваш ми откак заминах

ти братко скъпи слушай
у нас е страшна суша
и тебе всички чакат

отиде си - и падна мракът

здравей сестрице
с криле на птица
при вас ще се завърна
и пак ще те прегърна

здравей мой братко
толкова ще бъде сладко
отново да видя очите
по света тъй дълго скитали

В душата дълбоко дълбоко

в душата дълбоко дълбоко
бушува море от сълзѝ
съдбата жестока жестока
сърцето ми с болка сразѝ

изгубих и път и посока
отрова в гърдите пълзи
на кървави рани потока
тече под скърбящи брези

От очите кървави

от очите кървави сълзи се ронят
уста - проклинат Бога -
а в душа обречена пълзи стар спомен
едно тъжовно - сбогом! -

и ръцете сключват се в прегръдка нежна
- но само въздух срещат -
ах къде изчезна моята надежда
тя - лед и жар гореща? -

Аз съм огнище

днес съм огнище - с пепел изстинала
днес аз съм нищо - ледена истина

утре съм пламък - паля пожарища
чист огън само - болка изгаряща

няма отмора - феникс - прераждам се
гния в затвора - мъчи ме жаждата

после излизам - милва ме слънцето
с лъч ме пронизва - чувствам и зрънцето

чувствам Всемира - всичко у мене е
музика свири - в миг! - сътворение

Когато не знаеш защо те боли

когато не знаеш защо те боли
когато ума ти засенчват мъгли
когато в сърце се забиват игли
когато не знаеш защо те боли

и огън горѝ те и давиш се в мрак
преди тъй си страдал - сега страдаш пак
и няма надежда - а няма и знак
и огън горѝ те и давиш се в мрак

какво си направил - за бога - какво?
че ти си такова добро същество!
нима нямаш в място в това общество?
какво си направил - за бога - какво?

наказа те някой и гърчиш се ти
подобно влечуго умряло почти
кръвта ти изстива и с нея - мечти -
наказа те някой и гърчиш се ти

когато не знаеш защо те боли
когато навънка и в тебе вали
ах нека магията Той развали
и нека до утре да спре да боли

То е в мен

то е в мен и ме разяжда
тази жажда да разкажа
туй което и не крия
в мен жестоката стихия
тя събуди злото - мрака -
и на вас я днес изплаках
и за прошка пак ви моля
че душата ми е болна
и духът ми е пречупен
и отдавна съм изгубен
но до вас когато крача
не измъчва мене здрача
и ще бъда благодарен
да останете другари
за да мога да покажа
туй което в мен се ражда

Нима не разбираш?

нима не разбираш глупако
че няма причина да чакаш
защото по-силен е мракът

нима не разбираш - боли те
защото това са жените
за тебе - куплети и ритъм

нима не разбираш - без смисъл
до днеска за близост си писал
на болка ти сам се ориса

стегни се най-после поете
и нека сърцето ти - цвете -
да спре да хаби цветовете!

Рани отворени

през раните отворени
нахлуват мисли
- спомени -
кървящи и отровени

светът бе зъл
- жесток -
не станах вълк
- далече Бог -
от мене е

животът в мрак
- вина -
е моят знак
а ти - Жена! -
спасение

в очите ми стъписани
спят мъки
- ненаписани -
на болка съм орисан

На Краси

гола воля срещу звяр ужасен
толкоз силен и опасен
и СВЯТ се той нарича

няма време - никога не стига
за урок или за книга
а времето изтича

дух - желязо! - срещу черен дракон
цар на огъня и мрака
- любимата обича -

няма време - часовникът тик-така
а налага се да чака
- но фактите се стичат -

гола воля срещу зъл противник
но той не се отказва
и става все по-ефективен
във кода щом нагазва

Не съм един от вас

край мене - смях и врява -
хората като пчели жужат
а вътре - нещо става -
нещо в моята душа

макар да се усмихвам
даже да се смея с глас
отвътре ми е лихо:
"Аз не съм един от вас!"

един гласец ми шепне
трови пѝрът споделен
дори и той укрепна:
"Вий далече сте от мен!"

навярно в мене бездна
зее - пропастта - без край
и в нея бързо чезне
всяка огнена искра

навярно няма начин
истински да съм щастлив:
че - брадвата! - палача! -
боже! - колко - ме - боли! -

край мене - смях и врява
силни звуци парят и душàт
изгаря във жарава
праведната ми душа

Нещо ме мъчи

нещо ме мъчи - отвътре извира -
иска да види белия свят
то е частица от мен - от Всемира -
раждано в болка и глад

дали ще усетиш полъха слаб
на клас от надежда
на къшея хляб?
дали ще почувстваш силния страх
когато изреждам
какво не успях?

нима ще пропуснеш затвора студен
във който прекарвам сам всеки свой ден?

нима ще пропуснеш стиха ми смутен
чрез който доказвам - човек съм почтен?

нещо ме мъчи - и ето го вънка
плаче от болка в белия свят
зная обаче - то сàмо е брънка -
капка от мене:
- защото кървя! -

Нещо в мен е счупено

нещо в мен е счупено
нещо е непоправимо грешно
пиша много влюбено
(без обаче жар гореща)

близък съм на ЧУЖДИТЕ
(само че вината ме убива)
пазя с ревност дружбите
искам ТЕ да са щастливи

казвам само истини
(сигурно изглеждам много смешен)
погледът ми бистър е
а духът е бял - човешки!

От раните отворени

от раните отворени
стихове кървят
желания и спомени
ума дерат

защо ножόвете забѝ
във плът и в кост
щом срещнаха се две съдби
в живота гост

ти бях неканен
но беше рано
отвори рана

защо ти примката уви
връз мойта гуша
нима е малко че кърви
душата в суша

от раните отворени
се стичат думи
четат ги слепи хората
- слова безумни -
заграждат те затвора ми
с лъчите лунни

Когато скука

когато скука забива зъбѝте си остри
във тяло
в ум
във душа
и във кости

когато вече ти липсва наслада и чувство
и вяло
с шум
ти твориш
неизкуство

не спирай - лей красоти върху листите бели
без мисъл
с кръв
чудеса
преживелици

не спирай - още е рано очи да затвориш
орисан
пръв
да дариш
духа си на хората

Поглеждам в очите

поглеждам в очите
и всичко е ясно
до края на дните
са слети съдбите
със тебе - Прекрасна -

но ти си далече
мъглата те крие
река бързотечна
съдбата ни пречи
със свойта магия

и много боли ме
защото те няма
до мене любима
но Вярата има
и сила голяма

тя времето спира
тя влюбени сбира

когато повярват
в тях зрънце покарва

Звездите

когато изстиват звездите
те свиват се и ги боли
но светят и парят сълзите им
родени в магнитни мъгли

когато изстиват звездите
не помнят какви са били
на звездни системи родители
с децата им туй ги дели

Как може

как може да бъде
годината - век?
в затвор без присъда
да гние човек?

как може да няма
любов без сълзи?
в душата ти пламък
без страст да пълзи?

как може да пишеш
без Муза и план?
да бъдеш излишен
докрай неразбран?

Подай ми ръка

реката е мътна
- таз вечна река -
съдбата безпътна
ти носи тъга

реката тече си
- таз бърза река -
по нея е лесно
да плаваш така

когато те влачи
- таз хищна река -
сред всички палачи
подай ми ръка!