Когато те мачка светът

когато те мачка светът
когато - загубила път! -
се луташ:
- посред ад -
- посред рай -
минута почакай:
- и знай! -
най-плътен е мракът
преди да се съмне
най-стръмен е хълмът
в последните крачки!

Какъв е смисълът

какъв е смисълът да бъдеш жив
когато не живееш
защо докоснал хиляди души
плътта не смееш

какъв е смисълът да бъдеш жив
а бавно да умираш
край теб животът вечно ще жужи
нали разбираш

какъв е смисълът да бъдеш жив
когато не живееш
ти трябва много пъти да грешиш
за да узрееш

Колко изписах

колко изписах не знам
нищо от туй не помогна
дълго останах си сам
рухна езически храм
пак се обърнах към бога!

боже прости че сгреших
толкова грешно обичах
всички възпявах във стих
нежен и крехък и тих
бе като стрък от кокиче!

колко изписах не знам
писна ми вече да плача
нека приемат ме ТАМ
ангел самотен и ням
никога нищо не значил!

Очите

в очите ти огньовете изстиват
в очите любовта загива
но боже - колко си красива! -

в очите ми пораждат се копнежи
очите чистота бележат
но боже - колко топла нежност...

очите сливат се накрая
и - ето ада! - ето рая! -

какво ще стане после
- аз не зная! -

Очите смарагдови

в очите ти взирам се
в очите зелени
в тях пее Всемирът
в тях гаснат вселени

в очите ти взирам се
в очите кървящи
за тях пее Лирата
и мъка се ражда

с очите смарагдови
с очите на демон
изчадие Адово
душата превземаш

EVA 2

боли ли го ножа ти
от моя гръб
дали пък не можеше
да не съм
толкова тъп?

така беше мила ти
повярвах аз
но нож бе прикрила
зад думи
нежни за "нас"!

не взе ти жълтиците
за моя дух
и баннах кралицата
лъжите
нагли щом чух!

EVA - discord

ти беше извор
ти беше истина

ти беше избор
ти беше искана

но днеска ножа ти
заби във кожата

кърви сърцето ми
съдби преплетени

сега разкъсани
и твърде късно е

за думи нежни и
умря надеждата

сега е мъката
и рай и пъкъла

ти беше муза
ти бе богинята

сега е пустош
и рана зинала

Устен изпит

не можеш да млъкнеш нали
изобщо не можеш да млъкнеш
от тебе речта щом вали
до утре и ти ще замръкнеш

и питаш защо тоз и онз
защо ли те всички избягват
от тебе и слово на тон
и букви безкрай се продават

не можеш ей тъй да мълчиш
че просто в теб нещо се къса
и тихо щом стане - горчи -
на изпита устен си скъсан!

Рими

Из стиховете ми блещукат рими -
изящни и неповторими...
Но мъчи ме безспир въпроса:
тъй мъничко защо са?

Затворник

виж го - затворник -
във клетка лежи!
но го хранят и нищо не прави

вие - свободни -
ви тъпчат с лъжи!
и ви смуче прогнила държава

Стих мой

когато ме погне нелепият страх
- че нейде от мен ще се скриеш -
тогава избухва душата във смях
- ти стих тих - ти моя магия -
как още любими мой хич не разбра
- щом с мъка докрай се напия -
- отприщя ли плам и стихия -
ще бъдеш ти винаги само това
- което от себе си крия! -

Колко хиляди

колко хиляди тайни
пази душата
малко обич ти дай ми
не чакай отплата

колко хиляди рани
пази сърцето
с две разтворени длани
помилвай лицето

колко хиляди думи
пазят устните нежни
малък плам помежду ни
и целувки копнежни