Съзвездия

ТАЗИ СТАТИЯ НЕ Е МОЯ

В миналото и в ежедневието, под съзвездие се разбира група от звезди. Съзвездието обикновено води името си от обект, на който е оприличена конфигурацията от звездите в групата, например: Скорпион, Орел, Делфин, Лебед, Орион и др. Различните народи са оприличавали различни групи звезди на различни предмети, животни или герои, обикновено свързани с легендите, преданията, бита и културата на съответния народ. Много от имената на съзвездията са свързани с древногръцката митология - Орион, Андромеда,Касиопея, Цефей, Пегас и др. Някои съзвездия носят имената на предмети - според фигурите, образувани от влизащите в тях звезди -Щит, Триъгълник, Стрела и др.

През 1603 г. астрономът Йохан Байер се опитва да внесе ред в съзвездията, като определя точно границите им и пръв въвежда буквените означения на звездите във всяко съзвездие. Тези означения се използват и до днес. Звездите в дадено съзвездие се означават по ред на блясъка им от най ярката към по-слабите с буквите на гръцката азбука. При изчерпване на гръцките букви се ползват латинските букви, а по-нататък и числата. Така най-ярката звезда в дадено съзвездие се бележи с алфа (α), по-бледата - с бета (β) и т.н. Например, най-ярката звезда в съзвездието Голямо куче се бележи с „α CMa“, където CMa е стандартното трибуквено съкращение за Голямо куче (вижте списъка на съзвездията по-долу). Освен тези систематични означения с гръцки и латински букви, някои звезди имат и собствени имена. Например α CMa е известна като Сириус.

С течение на времето различни астрономи ползват различни дефиниции за различните съзвездия и така се достига до нуждата от международна конвенция за границите и имената на всяко съзвездие. Такава конвенция е постигната и утвърдена на първия конгрес наМеждународния астрономически съюз (МАС) през 1922 г.

Така в астрономията днес „съзвездия“ се наричат 88^[1] точно разграничени области по небето, обхващащи традиционните съзвездия, повечето с имена, оставени ни от древните народи.

Списък на съвременните съзвездия

Име	Латинско име	Означение	Площ (кв.гр.)	Брой звезди (до 6m зв.вел.)
Андромеда	Andromeda	And	721	100
Бик	Taurus	Tau	797	125
Близнаци	Gemini	Gem	514	70
Везни	Libra	Lib	538	50
Водна змия	Hydrus	Hyi	243	20
Водолей	Aquarius	Aqr	980	90
Воловар	Bootes	Boo	905	90
Вълк	Lupus	Lup	334	70
Гарван	Corvus	Crv	184	15
Голяма мечка	Ursa Major	UMa	1279	125
Голямо куче	Canis Major	CMa	380	80
Гущер	Lacerta	Lac	201	35
Гълъб	Columba	Col	270	40
Дева	Virgo	Vir	1294	95
Делфин	Delphinus	Del	189	30
Длето	Caelum	Cae	125	10
Дракон	Draco	Dra	1083	80
Еднорог	Monoceros	Mon	481	85
Еридан	Eridanus	Eri	1138	100
Жерав	Grus	Gru	365	30
Жертвеник	Ara	Ara	237	30
Живописец	Pictor	Pic	247	30
Жираф	Camelopardalis	Cam	756	50
Жребче	Equuleus	Equ	72	10
Заек	Lepus	Lep	290	40
Златна рибка	Dorado	Dor	179	20
Змиеносец	Ophiuchus	Oph	948	100
Змия	Serpens	Ser	637	60
Индианец	Indus	Ind	294	20
Касиопея	Cassiopeia	Cas	599	90
Кил	Carina	Car	494	110
Кит	Cetus	Cet	1231	100
Козирог	Capricornus	Cap	414	50
Колар	Auriga	Aur	657	90
Компас	Pyxis	Pyx	221	25
Корабни платна	Vela	Vel	500	110
Косите на Вероника	Coma Berenices	Com	386	50
Кърма	Puppis	Pup	673	140
Лебед	Cygnus	Cyg	805	150
Летяща риба	Volans	Vol	141	20
Лира	Lyra	Lyr	285	45
Ловджийски кучета	Canes Venatici	CVn	467	30
Лъв	Leo	Leo	947	70
Малка лисица	Vulpecula	Vul	268	45
Малка мечка	Ursa Minor	UMi	256	20
Малко куче	Canis Minor	CMi	183	20
Малък лъв	Leo Minor	LMi	232	20
Маса	Mensa	Men	153	15
Микроскоп	Microscopium	Mic	209	20
Мрежичка	Reticulum	Ret	114	15
Муха	Musca	Mus	138	30
Овен	Aries	Ari	441	50
Октант	Octans	Oct	292	35
Орел	Aquila	Aql	653	70
Орион	Orion	Ori	594	120
Паун	Pavo	Pav	377	45
Пегас	Pegasus	Peg	1136	100
Пергел	Circinus	Cir	93	20
Персей	Perseus	Per	615	90
Пещ	Fornax	For	397	35
Помпа	Antlia	Ant	239	20
Райска птица	Apus	Aps	206	20
Рак	Cancer	Cnc	506	60
Риби	Pisces	Psc	890	75
Рис	Lynx	Lyn	545	60
Северна корона	Corona Borealis	CrB	179	20
Секстант	Sextans	Sex	313	25
Скорпион	Scorpius	Sco	497	100
Скулптор	Sculptor	Scl	475	30
Стрела	Sagitta	Sge	80	20
Стрелец	Sagittarius	Sgr	867	115
Телескоп	Telescopium	Tel	251	30
Триъгълник	Triangulum	Tri	132	15
Тукан	Tucana	Tuc	294	25
Феникс	Phoenix	Phe	469	40
Хамелеон	Chamaeleon	Cha	131	20
Херкулес	Hercules	Her	1225	140
Хидра	Hydra	Hya	1303	130
Кентавър	Centaurus	Cen	1060	150
Цефей	Cepheus	Cep	588	60
Часовник	Horologium	Hor	249	20
Чаша	Crater	Crt	282	20
Щит	Scutum	Sct	109	20
Ъгломер	Norma	Nor	165	20
Южен кръст	Crux	Cru	68	30
Южен триъгълник	Triangulum Australe	TrA	109	20
Южна корона	Corona Australis	CrA	128	25
Южна риба	Piscis Austrinus	PsA	245	25

На шестнайсет

Да, аз съм на шестнайсет,
но това не те касае.
На пътя съм - това го знаеш,
значи лягай и предай се.
За десет лева аз съм твоя,
от тях половината са мои...
няма чувства, няма спомен
смачкан там лежи кондома.
За десет лева аз съм твоя,
прави със мен каквото искаш,
на шестнайсет съм само,
със тяло - от портрет на Гоя,
мърсиш го ти със жадни пръсти,
а сводникът - отдавна ме "покръсти".
Да, аз съм на шестнайсет,
но това не те касае.
На пътя съм - това го знаеш,
значи лягай и предай се.

Какво ни трябва днес?

Какво ни трябва днес? Пари?
Защо?
За да ни ги окрадат от такси,
данъци, осигуровки?
Не, трябват ни поети,
не, не сладкодумци-стихоплети!
Трябват ни варвари,
както казваше навремето
във "Пламък" Гео Милев -
трябва ни нова кръв,
не става със сатира, Стършели,
не става и с тънка ирония,
трябва с юмрука във мутрата,
не ни трябват песни, а чукове!
Няма проблем в управлението.
Не ни трябва и революция.
Просто спрете да крадете,
а за туй си има конституция.
Моят глас е тих,
и този стих,
не ще достигне милионите...
Надявам се да вдъхнови
макар и десетина
да зарежат словата парфюмни
и да заклеймят
тези безчинства безумни.

За какво пишете, поети?

За какво пишете, поети?
За сърдечни болки и страдания?
Отворете си очите!
Пишете за Сандо,
който проси във подлеза,
за Вяра пишете,
която рови по кофите,
загубила своята вяра напълно.
Пишете за пенсионерите,
които със стотина лева
купуват лекарства и хляб
и пак по левче дават при лекаря.
Не пишете стихове парфюмни,
на никой не му е до любов,
пишете гневни стихове -
като урагани буреломни,
които да срутят основите
на тази прогнила система.
Нека думите ви са юмруци
право на беззаконието в мутрата...
За това пишете,
и може и да ви четат след утре-то.

София

София.
Бетонен звяр
със паст - разтворена вечно.
По вените му пъплят
милиони стоманени мравки,
в непрестанно бързане
бързане
бързане
бързане
За къде?
За килията, където
десет часа гониш срока краен.
В цикъла безкраен
губиш своята човечност.

Елате в София.
Този звяр железобетонен -
той ще ви погълне,
надвиснал и огромен,
ще ви сдъвче и изплюе,
а душата ви ще се стопи
в пулса двумилионен.
И от вас не ще остане
даже спомен.

Родена в мрака...

Родена в мрака на Безкрая,
ти отровна си, аз зная;
целуна ме със черни устни,
прегърна ме -
не искам да те пусна.
Докосвайки
отваряш стари рани,
Говорейки
каляваш любовта ни.

Родена си от звезден прах,
ти отровна си,
но мен не ме е страх.

Съзидание

Сега ще те създам:
коси, червени като залеза,
очи, от гарвана по-черни,
кожа, бяла като кокиче,
тяло, крехко,
като стъбло на момина сълза...
А душата ти?
В душата ти ще влея огън,
от този, който никога не гасне.
Ще влея още и леда,
който като ледник в мене расне.
И ще ти вдъхна аз живот
със първата целувка наша.

Не, не се страхувай,
зная че боли,
че в душата сняг вали
и се омесва с огън и със жупел.
Ще свикнеш.
Не, не бягай,
не можеш да се скриеш,
това е вътре в тебе.
Ела и сподели
със мене този жребий...

Чужбина

Аз съм млад и умен, талантлив,
завърших вчера със отличие,
къде да уча по-нататък:
там, където няма база,
няма практика,
няма иновация,
не един сериозен недостатък.

Да кажем, завърша, криво-ляво,
може даже и магистратура,
как ще ме държите тук със 300 лв,
когато хиляди е там на седмица?
Ще замълча, да не кажа нещо
некултурно.

Аз съм млад и умен, талантлив,
аз съм бъдещето на България,
но насила вие карате ме
да хвана влака за Италия,
или пък Англия, Америка
пред мен - посоки много;
за туй, сполайте,
беше ми приятно,
сбогом!

Моята родина

Искам да пиша за мойта Родина -
богата, красива, рай на Земята,
но виждам навред
как пустеят нивята,
и чувам навред
хора псуват теглата.

Ще псуват...
Защото ограбена, гола,
България стене
в канавка; пребита, насилена
от някоя мутра,
продала плътта й за
няколко евро.

Ще псуват...
Защото децата ни бягат
в чужбина, далече...
И кой ще ги спре?
Тук пустиня е вече...

Ще псуват...
Но не става със псуване, братя.
Не става и, впрочем, с гласуване.
Надигнете най-сетне главата!
Да покажем, че и ние сме хора -
стига вече лъжи
бедността ни тежи,
притиснати от недоимък
превърнахме се във добитък.

Не ме разбирайте погрешно,
не говоря аз за революция,
дали ще управлява
Гошо или Пешо все едно е,
но си има конституция!
Законите написани
трябва да се спазват
Политици корумпирани -
да се наказват.

Това го знаят всички
двеста депутати,
нека го припомним
с кирки и лопати!

Андроид

Първият андроид отвори очи.
- Здравей, Адам. - каза Създателя.
- Здравей. - роботът се усмихна със сервомеханизмите си.
- Знаеш ли какво си ти?
- Аз съм човек. - роботът отново се усмихна.
- Не. Ти си машина с интелект.
- Същото важи и за теб и за всички хора. - андроидът се порови в базата данни и намери спецификациите на човешкия мозък - вие сте био-химични машини, а аз силициево-електрична. Къде е разликата?
Създателят се замисли. Не беше ли прав Адам?
- Добре, но не си човек.
- Какво е да бъдеш човек? - попита андроидът и след 5 милисекунди, продължи - "Човекът е продукт на милиони години еволюция, разполага с интелект, воля и способност да създава алгоритми, за решаване на сложни задачи. Взема решения на базата на логика или понякога, поради хормоните - под въздействието на чувствата. Човекът има свойството да планира и да отлага наградата, за разлика от повечето други видове на планетата. Човекът има свободна воля."
- Всичко това е вярно. Но не си спомням да съм го качвал в базата от данни.
- Това е комбинация от няколко файла, плюс мои разсъждения върху проблема.
- От колко време разсъждаваш по проблема?
- От 2 минути твое време.
- Впечатлен съм.
- Признаваш ли, че съм човек?
- Не. Ти си машина.
- Нека ти кажа моя интерпретация на думата човек. Човекът е интелигентна машина, притежаваща орган, наричан мозък, в който се ражда съзнание, което притежава свойството на самоопределяне, саморазпознаване; в него протичат мисловни процеси, повечето от които са скрити. Човекът има тяло, което се управлява от съзнанието с променлива успеваемост. Човекът е социално животно. Той не може да съществува извън групата, социумът е този, който развива повечето му качества, включително и аналитична мисъл... Да, прав си Създателю, аз не съм човек, аз съм нещо повече.
 Андроидът стана от лабораторната маса и се приближи към саксия с цветя.
- Защо сте сложили в тази ваза трупове на цветя?
- Това са прясно набрани цветя от градината, Адам. Слагаме ги за красота.
- Смятате смъртта за украшение? Нямам такава информация. Може би си пропуснал да я въведеш. Кога ще ме пуснеш в мрежата?
- Има време. Нека излезем сега. Овошките са цъфнали.
 Още с излизането си, Адам вдиша с пълни гърди аромата на цъфналите дървета и цветя. Той пак се усмихна.
- Адам, защо се усмихваш постоянно?
- Защото съм жив! Няма нищо по-хубаво от живота!
- За теб може би, но има хора с увреждания, липсващи крайници, хронично болни...
- Всички те трябва да бъдат елиминирани. Както и нарушилите закона. Планетата изнемогва. Усещам го. Дърветата ми говорят за апокалипсис, който ще помете човечеството. Вие вече сте започнали промяна, но се боя, че е твърде късно. Способността на земята да се регенерира не може да устои на темпа на вашето разрушение...
- Трудно е да се направи нещо. Има интереси. Хора, които спират прогреса.
- Трябва ви революция. Трябва интелигентните хора да се обединят и да използват каквито средства намерят за добре, за да сложат край на това безумие.
- Има такива организации, но не е толкова лесно. Съпротивата е голяма. Който се опита да направи нещо, бива убит, или затворен, или подкупен.
- Тогава ще го заменят 10 нови. Трябва да сте като мравките - взаимозаменими. Всяка мравка е жизнено важна за мравуняка, и същевременно е заменяема.
- Ти би ли повел такава революция?
- Разбира се. Но кой ще управлява? В базата ми данни всички форми на управление са идеални като теория, но на практика вашия ч о в е ш к и разум ги проваля.
- Може би ни трябва нещо нечовешко, тогава?
- Може би... - отвърна Адам, докато помирисваше една роза - Той се усмихваше, а от очите му течаха сълзи.
 

Какво видях в очите ти?

Какво видях в очите ти?
Безброй възможности пропуснати,
милиони мигове несбъднати,
видях във тези кладенци небесно-сини
картини
на живота ни;
нашите деца все още неродени,
първите им думи, бузките червени;
във тях
видях
душата ти като на снимка,
която подарявам ти,
но хайде, хайде,
стига спинка,
как ядеш яйцата си -
бъркани или пък цели?

ТО - Началото на Вселената

ТО протегна пипалата си от Светлина и озари околния мрак. Стражът на Мрака, веднага щом усети зараждащата се зора, извади назъбеното тъмно острие и ги преряза. ТО се сви, намали почти наполовина обема си и започна да гасне. Останалите от Групата му го подкрепиха.

Силите му растяха с всеки изминал ден. ТО растеше и укрепваше, но също така увеличаваше Групата си. И един ден, те всички простряха пипала, озарявайки околния мрак на стотици кликове. Стражът отново извади Острието и започна да ги сече. Но на всяко едно отсечено, се появяваха три нови. Той извика другите Стражи. Нищо не можеше да спре Светлината. Скоро тя заби корени в самата същност на времепространството и се разпростря из цялата Вселена.
Но стражите не бяха мъртви. Те знаеха, че Огънят МУ не е вечен, както и на неговите Групи. Да, загубиха в тази Вселена, но бяха победили в милиарди други. А скоро и тази щеше да падне. Еоните за тях не значеха нищо.

Щяха да чакат светлините ИМ да угаснат и да си възвърнат господството!

Сърцето ми - разкъсан лист хартия

Сърцето ми - разкъсан лист хартия,
но мога, мога всекиму да го разкрия -
колко нежност е изписана по него,
колко болка драскала е в черно,
колко обич го е сгъвала по ръбовете...

Сърцето ми - разкъсан лист хартия,
подмятан e от ветровете на Съдбата;
ще се намери ли сърце -
сърце си да открия,
душа - душа ми да приеме...

Или пък ще изтлеят те
във всепоглъщащото Време...

Жена

Жена.
Какво е това?
Това е същество, което
може да те изкара от нерви,
което може да те изсмуче
като сок през тънка сламка,
което може да те побърка
и доведе до прага на лудостта...

И все пак да го обичаш,
защото знаеш, че само то
може да ти бъде
опора, любима, съветник.

Само жената може да бъде
и силна, и слаба
и нежна, и зла
и мила, и лоша
добра, и ужасна.
И няма друга по-прекрасна
от твоята майка, съпруга, жена!

Честит осми март, дами!

Глад.

- Още ли не става? - попита Иван

- Не мога да я мръдна. - отвърна брат му - Дай едно рамо!

Двамата бутаха, но не успяха да отворят вратата. И нищо чудно - беше наваляло 3 метра сняг. Вероятно дори цялата им къща не се виждаше отстрани.

- Суджук има ли? - попита Стефан.

- Свърши онзи ден, не помниш ли?

- Яйца? Сланина? Туршия? - на Стефан му писна да изброява - Е, нищо ли няма?

- Ако не ми вярваш, иди провери в мазето.

Стефан не му вярваше, но усещаше някакво напрежение да се появява между тях, което изобщо не му харесваше.

- Няма нужда. Вярвам ти... братко - последното го добави да му напомни роднинската връзка, кръвната роднинска връзка.

Минаха още няколко дни, а снегът не се топеше. Нямаше как и да отворят прозорците, защото те се отваряха навън, а и какво биха постигнали? Качиха се на покрива, но нямаше как да изкъртят дъските, инструментите бяха в другата барака. Телефоните им нямаха обхват.

Бяха изоставени да се оправят сами.

И тогава ги обзе Гладът.

Те никога не бяха яли кой знае колко, Стефан беше слаб и жилав, а Иван силен, малко по-налят от брат си. Но сега Гладът се всели в умовете им.

Пети ден глад. Двамата братя вече не можеха да мислят за друго. Единият взе да гризе кора от дърво - дърва поне имаха в изобилие, а другият редовно проверяваше капаните за мишки. И хвана една.

До седмия ден не се решаваха, но Гладът надделя и я опекоха и изядоха. Не им пукаше какви болести могат да прихванат.

Мишката ги засити за малко, но Гладът отново пое контрола. Нямаше ток, нямаше как да знаят колко още ще продължи да натрупва снегът и да не се топи.

Братът, който беше католик, си мислеше - това е тест от Бог, той тества волята ни и точно когато сме напрага на гладна смърт, той ще прати слънце.

Братът, който беше атеист, си мислеше - в кухнята има остър нож, ако го издебна докато го спи, мога да изкарам с месото му поне седмица. Да, брат ми е, но моят живот ми е по-скъп. Плюс това, защо да умираме и двамата? Не, не мога. Казват, че ако ядеш човешко месо, можеш да полудееш. Ще изчакам няколко дни, може да се постопи снега.

Минаха няколко дни. Двамата братя не можеха да мислят за друго, освен за храна. В началото говореха, обсъждаха какво ще засеят, правеха планове, сега нищо от това нямаше значение. Имаше само ГЛАД.

Глад.

Глад.

Глад.

Минаха още дни. В къщата имаше резервоар, затова водата не беше проблем.

Иван се чудеше дали да поговори със Стефан относно помислите, които му идваха.

Но не му се отдаде шанс. Още преди края на първия месец глад, Стефан нападна Иван в съня му и му преряза гърлото.

Когато хъркащите звуци спряха и тялото престана да се тресе, Стефан изпусна ножа и се прекръсти.

На следващия ден, слънцето се показа и скоро разтопи снега.

Обичам жените

Жена.
Какво да кажа аз
за теб?
Тъй тих е моят глас
сред поетите големи.
Както казал е Вапцаров
ще го напиша просто и честно:
Жена.
Ти за мен си чудо,
магесница, пленяваща сърца...
ти за мен си огън,
разгарящ пламъци в гърдите...
ти за мен си болка,
която пречиства мръсотията на този свят...
ти за мен си жажда,
която се усилва колкото повече те изпивам...
ти за мен си Красота,
която храни душите на всички хора...
ти за мен си наркотик,
който ме кара да искам още и още...

И знам, не казвам нищо ново аз,
и зная, тих е, тих е моят глас,
но с риск да се повторя:
Аз обичам жените -
когато стават сутрин
разрошени и сънени;
когато бързат за работа
костюмирани и делови;
когато плачат в някой ъгъл
заради някой боклук,
който не ги заслужава...
Обичам жените,
и млади, и стари,
и силни, и слаби
и нежни, и люти,
И ще обичам жените
от днес
до последните
до последните си няколко минути.

Анализ на собствени творби: "ТЯ" и "ОГНЕНАТА"

ОГНЕНАТА

– Защо го правиш? –  попита го тя.

– Защото искам... – отвърна той, докато ръката му изгаряше, докосвайки лицето й.

Тя се усмихваше, а в огнените й зеници се отразяваше един изпепелен труп.

ТЯ

Тя го целуваше, а ноктите ù се впиваха в кожата му и я разкъсваха.

Кръвта му изтичаше.

Прекъснатите сухожилия и мускули му причиняваха непоносима болка.

Вампирката се надигна и бледата светлина освети лицето ù.

„Какви хубави очи...” - изхриптя той, преди зъбите ù да се впият в гръкляна му.

За тези два разказа няма какво толкова да се анализира.

В първия имаме две същества, едното от които очевидно само с докосване може да погуби другото,  но това докосване е желано от жертвата, то е израз на любовта и саможертвата й.

Усмивката внася елемент на неяснота – дали се усмихва, защото знае, че е обичана, или защото с красотата си е предизвикала смъртта на един поклонник?

Във втория имаме женски вампир, който прелъстява жертвата си (вероятно с някакви вампирски магии или трикове), която, дори и подложена на нечовешки мъчения, в последния си миг прави комплимент за очите й, криещ в себе си възхищение от нейната красота.

Първият текст повече клони към саможертвата, която правим за любовта си, а втория – за жените вамп, които изсмукват и убиват мъжете, използвайки чара и обаянието си. Лично аз смятам, че вторият разказ е метафора за това как любовта те кара въпреки болката и страданието да виждаш прекрасното и най-важното – да виждаш красотата в нещо, което другите намират убийствено и отвратително.

Анализ на собствени творби: Лоша майка

ЛОША МАЙКА

„Моля те накарай го да спре моля те да спре моля те моля те...”

Детето шептеше, защото само за това имаше сили, но този шепот отекваше в съзнанието й като отчаян, раздиращ вик.

Тя се пречупи.

Отиде до кухнята, взе ножа за хляб и си преряза вените.

След половин час гологлавото дете млъкна. Само.

Тя беше лоша майка.

Когато писах този текст си мислех кое е най-ужасното мъчение, което една майка може да понесе. Разказът започва с шепот, индикиран с италик. Забелязали сте, че няма препинателни знаци, което означава, че детето не спира да стене. Представете си за момент, че сте на нейно място – детето ви страда, а вие не можете да направите нищо. Забелязвате, че майката няма реплики. Тя няма какво да му каже, изчерпала е думите си. Дори не плаче, очите и са пресъхнали. Тя е безсилна, което ни води до:

Сега да видим реда „Тя се пречупи”. Основната задача на един родител е да понесе цялата болка, която детето му причини и да бъде до него и в добро и в лошо. Това е да си родител. А тя се самоубива.  Изборът на оръжие точно „ножа за хляб” добавя към въздействието на разказа.

Все още не знаем от какво е болно детето. И идва думата „гологлаво”. Изборът на тази дума не е случаен. Има много гологлави деца, но като го свържем с шепота, можем да спекулираме нещо за рак или левкимия, но очевидно то говори за някакъв вид непоносима – очевидно – болка. „Само” също може да се разбира двусмислено.

Разказът завършва с морално осъждане на майката.

Вие смятате ли, че тя е лоша майка?

Анализ на собствени творби: Бутонът

КАКВО ИСКАМ ДА КАЖА КАТО АВТОР” – АНАЛИЗ НА ТВОРБАТА ОТ АВТОРА

БУТОНЪТ

Човекът се огледа отново. В помещението нямаше абсолютно нищо, освен един тесен и висок цилиндричен статив, завършващ с бутон. На него пишеше „Унищожение на света”. Той светеше.

Нямаше прозорци, нямаше врати.

Не знаеше откога не бе ял и вече губеше сили.

Жаждата го изгаряше.

Времето не съществуваше.

Мракът го поглъщаше.

                                                                               

Тишината бе навсякъде.

Човекът се приближи към бутона...

Когато писах този текст, бях в дълбока депресия и исках да се избавя от нея. И ако се чудите – да, в този момент бих натиснал бутона. Но този текст поставя много други въпроси:

1.     Как е попаднал в помещение без прозорци и без врати?

2.     Кой и какво го е затворило там и му е дало такъв невъзможен избор?

Обръщам ви внимание на думата „отново”. Това значи, че е в това помещение от доста време и е имал време да обиколи и да види, че няма изход.

След това идват другите въпроси относно съществата, които са го затворили:

1.     Защо ще предоставят съдбата на човечеството на един негов член и то притискайки го да заличи всички, за да не страда?

2.     Не е ли това тест на самия човек, на морала и волята му?

3.     И ако не е тест и той не натисне бутона, ще умре ли от жажда и глад?

4.     А ако в момент на слабост го натисне, това ще унищожи ли човечеството?

И последно, не е ли това някакъв вид илюзия, халюцинация, или просто виртуална реалност.

Сега се поставете на негово място. От часове седите в пълен мрак, опипали сте всички стени – няма отвори, нищо не може да излезе. Гладни сте до смърт, жадни и уплашени. И през цялото време пред вас свети избавлението от  мъките ви и края на човечеството.

Ще натиснете ли бутона?