Анализ на собствени творби: "ТЯ" и "ОГНЕНАТА"

ОГНЕНАТА

– Защо го правиш? –  попита го тя.

– Защото искам... – отвърна той, докато ръката му изгаряше, докосвайки лицето й.

Тя се усмихваше, а в огнените й зеници се отразяваше един изпепелен труп.

ТЯ

Тя го целуваше, а ноктите ù се впиваха в кожата му и я разкъсваха.

Кръвта му изтичаше.

Прекъснатите сухожилия и мускули му причиняваха непоносима болка.

Вампирката се надигна и бледата светлина освети лицето ù.

„Какви хубави очи...” - изхриптя той, преди зъбите ù да се впият в гръкляна му.

За тези два разказа няма какво толкова да се анализира.

В първия имаме две същества, едното от които очевидно само с докосване може да погуби другото,  но това докосване е желано от жертвата, то е израз на любовта и саможертвата й.

Усмивката внася елемент на неяснота – дали се усмихва, защото знае, че е обичана, или защото с красотата си е предизвикала смъртта на един поклонник?

Във втория имаме женски вампир, който прелъстява жертвата си (вероятно с някакви вампирски магии или трикове), която, дори и подложена на нечовешки мъчения, в последния си миг прави комплимент за очите й, криещ в себе си възхищение от нейната красота.

Първият текст повече клони към саможертвата, която правим за любовта си, а втория – за жените вамп, които изсмукват и убиват мъжете, използвайки чара и обаянието си. Лично аз смятам, че вторият разказ е метафора за това как любовта те кара въпреки болката и страданието да виждаш прекрасното и най-важното – да виждаш красотата в нещо, което другите намират убийствено и отвратително.

Анализ на собствени творби: Лоша майка

ЛОША МАЙКА

„Моля те накарай го да спре моля те да спре моля те моля те...”

Детето шептеше, защото само за това имаше сили, но този шепот отекваше в съзнанието й като отчаян, раздиращ вик.

Тя се пречупи.

Отиде до кухнята, взе ножа за хляб и си преряза вените.

След половин час гологлавото дете млъкна. Само.

Тя беше лоша майка.

Когато писах този текст си мислех кое е най-ужасното мъчение, което една майка може да понесе. Разказът започва с шепот, индикиран с италик. Забелязали сте, че няма препинателни знаци, което означава, че детето не спира да стене. Представете си за момент, че сте на нейно място – детето ви страда, а вие не можете да направите нищо. Забелязвате, че майката няма реплики. Тя няма какво да му каже, изчерпала е думите си. Дори не плаче, очите и са пресъхнали. Тя е безсилна, което ни води до:

Сега да видим реда „Тя се пречупи”. Основната задача на един родител е да понесе цялата болка, която детето му причини и да бъде до него и в добро и в лошо. Това е да си родител. А тя се самоубива.  Изборът на оръжие точно „ножа за хляб” добавя към въздействието на разказа.

Все още не знаем от какво е болно детето. И идва думата „гологлаво”. Изборът на тази дума не е случаен. Има много гологлави деца, но като го свържем с шепота, можем да спекулираме нещо за рак или левкимия, но очевидно то говори за някакъв вид непоносима – очевидно – болка. „Само” също може да се разбира двусмислено.

Разказът завършва с морално осъждане на майката.

Вие смятате ли, че тя е лоша майка?

Анализ на собствени творби: Бутонът

КАКВО ИСКАМ ДА КАЖА КАТО АВТОР” – АНАЛИЗ НА ТВОРБАТА ОТ АВТОРА

БУТОНЪТ

Човекът се огледа отново. В помещението нямаше абсолютно нищо, освен един тесен и висок цилиндричен статив, завършващ с бутон. На него пишеше „Унищожение на света”. Той светеше.

Нямаше прозорци, нямаше врати.

Не знаеше откога не бе ял и вече губеше сили.

Жаждата го изгаряше.

Времето не съществуваше.

Мракът го поглъщаше.

                                                                               

Тишината бе навсякъде.

Човекът се приближи към бутона...

Когато писах този текст, бях в дълбока депресия и исках да се избавя от нея. И ако се чудите – да, в този момент бих натиснал бутона. Но този текст поставя много други въпроси:

1.     Как е попаднал в помещение без прозорци и без врати?

2.     Кой и какво го е затворило там и му е дало такъв невъзможен избор?

Обръщам ви внимание на думата „отново”. Това значи, че е в това помещение от доста време и е имал време да обиколи и да види, че няма изход.

След това идват другите въпроси относно съществата, които са го затворили:

1.     Защо ще предоставят съдбата на човечеството на един негов член и то притискайки го да заличи всички, за да не страда?

2.     Не е ли това тест на самия човек, на морала и волята му?

3.     И ако не е тест и той не натисне бутона, ще умре ли от жажда и глад?

4.     А ако в момент на слабост го натисне, това ще унищожи ли човечеството?

И последно, не е ли това някакъв вид илюзия, халюцинация, или просто виртуална реалност.

Сега се поставете на негово място. От часове седите в пълен мрак, опипали сте всички стени – няма отвори, нищо не може да излезе. Гладни сте до смърт, жадни и уплашени. И през цялото време пред вас свети избавлението от  мъките ви и края на човечеството.

Ще натиснете ли бутона?