Алиса

Последвах аз заека бял
километър гоних го цял
подхлъзнах се и паднах
падах
падах
падах
срещнах същества различни
и със тях си поиграхме
те явно знаеха отлично
какво трябва да направя
"изпий ме"
"изяж ме"
"изпий ме"
растях и смалявах се мигом
ключа все загубвах аз. СТИГА!
накрая през вратата проврях се
и пред мен се откриха дървесата
бях дошла в Страната на Чудесата!

Чешърски котарак, шапкаря луд,
и много топлина, и много студ,
царица на сърца, сама без свое,
съдебния процес, след туй двубоя...
коя съм
коя съм
коя съм
аз вече не знам.
Дали съм жена
или още момиче
времето ми изтича...

ТО - Началото на Вселената

ТО протегна пипалата си от Светлина и озари околния мрак. Стражът на Мрака, веднага щом усети зараждащата се зора, извади назъбеното тъмно острие и ги преряза. ТО се сви, намали почти наполовина обема си и започна да гасне. Останалите от Групата му го подкрепиха.

Силите му растяха с всеки изминал ден. ТО растеше и укрепваше, но също така увеличаваше Групата си. И един ден, те всички простряха пипала, озарявайки околния мрак на стотици кликове. Стражът отново извади Острието и започна да ги сече. Но на всяко едно отсечено, се появяваха три нови. Той извика другите Стражи. Нищо не можеше да спре Светлината. Скоро тя заби корени в самата същност на времепространството и се разпростря из цялата Вселена.
Но стражите не бяха мъртви. Те знаеха, че Огънят МУ не е вечен, както и на неговите Групи. Да, загубиха в тази Вселена, но бяха победили в милиарди други. А скоро и тази щеше да падне. Еоните за тях не значеха нищо.

Щяха да чакат светлините ИМ да угаснат и да си възвърнат господството!