То е в мен

то е в мен и ме разяжда
тази жажда да разкажа
туй което и не крия
в мен жестоката стихия
тя събуди злото - мрака -
и на вас я днес изплаках
и за прошка пак ви моля
че душата ми е болна
и духът ми е пречупен
и отдавна съм изгубен
но до вас когато крача
не измъчва мене здрача
и ще бъда благодарен
да останете другари
за да мога да покажа
туй което в мен се ражда

Нима не разбираш?

нима не разбираш глупако
че няма причина да чакаш
защото по-силен е мракът

нима не разбираш - боли те
защото това са жените
за тебе - куплети и ритъм

нима не разбираш - без смисъл
до днеска за близост си писал
на болка ти сам се ориса

стегни се най-после поете
и нека сърцето ти - цвете -
да спре да хаби цветовете!

Рани отворени

през раните отворени
нахлуват мисли
- спомени -
кървящи и отровени

светът бе зъл
- жесток -
не станах вълк
- далече Бог -
от мене е

животът в мрак
- вина -
е моят знак
а ти - Жена! -
спасение

в очите ми стъписани
спят мъки
- ненаписани -
на болка съм орисан

На Краси

гола воля срещу звяр ужасен
толкоз силен и опасен
и СВЯТ се той нарича

няма време - никога не стига
за урок или за книга
а времето изтича

дух - желязо! - срещу черен дракон
цар на огъня и мрака
- любимата обича -

няма време - часовникът тик-така
а налага се да чака
- но фактите се стичат -

гола воля срещу зъл противник
но той не се отказва
и става все по-ефективен
във кода щом нагазва

Не съм един от вас

край мене - смях и врява -
хората като пчели жужат
а вътре - нещо става -
нещо в моята душа

макар да се усмихвам
даже да се смея с глас
отвътре ми е лихо:
"Аз не съм един от вас!"

един гласец ми шепне
трови пѝрът споделен
дори и той укрепна:
"Вий далече сте от мен!"

навярно в мене бездна
зее - пропастта - без край
и в нея бързо чезне
всяка огнена искра

навярно няма начин
истински да съм щастлив:
че - брадвата! - палача! -
боже! - колко - ме - боли! -

край мене - смях и врява
силни звуци парят и душàт
изгаря във жарава
праведната ми душа

Нещо ме мъчи

нещо ме мъчи - отвътре извира -
иска да види белия свят
то е частица от мен - от Всемира -
раждано в болка и глад

дали ще усетиш полъха слаб
на клас от надежда
на къшея хляб?
дали ще почувстваш силния страх
когато изреждам
какво не успях?

нима ще пропуснеш затвора студен
във който прекарвам сам всеки свой ден?

нима ще пропуснеш стиха ми смутен
чрез който доказвам - човек съм почтен?

нещо ме мъчи - и ето го вънка
плаче от болка в белия свят
зная обаче - то сàмо е брънка -
капка от мене:
- защото кървя! -