22 февруари 2025 г.

В мрежи цигарени

в мрежи цигарени мракът
шепне за радост и жал
хората глупави чакат
с дял от тъга натежал

хората мислят че могат
в чаша да дирят покой
само че други тревоги
раждат се лесно безброй

в мрежи цигарени здрачът
шепне за мъка и страст
дебне у всеки палачът
част неизменна от нас

Куче

куче което не хапе
няма в мен зло
- нито капка -
ангел съм:
- бял и невинен -
с дух от стъкло
- взор рубинен -

хищник съм кротък
- във клетка -
няма в мен мъст
- нито клетка -
слънце съм:
- бяло и жарко -
нося аз кръст
- непокварен -

На Земята на ръба

срещнах те на земята на ръба
моя беше - моята съдба! -
двама с теб покорихме върхове
моя беше - дивото зове! -

бяхме ний като диви зверове
моя беше - огънят зове! -
губих те бавно с тежката борба
чужда стана - чужда си съдба! -

12 февруари 2025 г.

Може би

А може би не бива
за всекиго да пиша.
Душата ми щастлива
от мъката прелива,
но не е ли излишно?

А може би не трябва
навсъде да се меся.
Защо? Щом не отслабва
и хора чужди грабва
стихът за вас, принцеси?

Защо ли да ми дреме?
Творец съм аз всесилен -
извън пространство, време...
а вие, Музи - бреме? -
сте ангели стокрили!

Поет

дали трептяща плът
или душа нетленна
пресече моя път
и бях пленена

той бе красив напет
и думите владеещ
сърцето на поет
в гърди туптеше

но бе ранѐн и плах
подобно малък гълъб
не сторил още грях
живял във пъкъл

ръка подадох в миг
сърцето ми прескочи
останахме сами
тъй исках точно

какво се случи там
на място - помежду ни
тъй дълго бил е сам
загуби думи

ще помни до живот
душите как се сляха
красивата любов
дете и стряха

На пазара на души

елате на пазара на душѝ
на душѝте празни на пазара
където грозното така рушѝ
и расте противната поквара

тук всеки е така успял красив
най-велик и най-оригинален
но крие се зад образа фалшив
той - самотник глупав жалък -
тя - отрано престаряла -

тук партия е всеки тъй добра
да се чудиш как не е загаджен
но как ли още никой не разбра
той - клишета само ражда
тя - кипи в порочна жажда

елате на пазара на тела
на телата гнили на пазара
където кривите огледала
на греха разпалват днес пожара