Нещо в мен е счупено

нещо в мен е счупено
нещо е непоправимо грешно
пиша много влюбено
(без обаче жар гореща)

близък съм на ЧУЖДИТЕ
(само че вината ме убива)
пазя с ревност дружбите
искам ТЕ да са щастливи

казвам само истини
(сигурно изглеждам много смешен)
погледът ми бистър е
а духът е бял - човешки!

От раните отворени

от раните отворени
стихове кървят
желания и спомени
ума дерат

защо ножόвете забѝ
във плът и в кост
щом срещнаха се две съдби
в живота гост

ти бях неканен
но беше рано
отвори рана

защо ти примката уви
връз мойта гуша
нима е малко че кърви
душата в суша

от раните отворени
се стичат думи
четат ги слепи хората
- слова безумни -
заграждат те затвора ми
с лъчите лунни

Когато скука

когато скука забива зъбѝте си остри
във тяло
в ум
във душа
и във кости

когато вече ти липсва наслада и чувство
и вяло
с шум
ти твориш
неизкуство

не спирай - лей красоти върху листите бели
без мисъл
с кръв
чудеса
преживелици

не спирай - още е рано очи да затвориш
орисан
пръв
да дариш
духа си на хората

Поглеждам в очите

поглеждам в очите
и всичко е ясно
до края на дните
са слети съдбите
със тебе - Прекрасна -

но ти си далече
мъглата те крие
река бързотечна
съдбата ни пречи
със свойта магия

и много боли ме
защото те няма
до мене любима
но Вярата има
и сила голяма

тя времето спира
тя влюбени сбира

когато повярват
в тях зрънце покарва

Звездите

когато изстиват звездите
те свиват се и ги боли
но светят и парят сълзите им
родени в магнитни мъгли

когато изстиват звездите
не помнят какви са били
на звездни системи родители
с децата им туй ги дели

Как може

как може да бъде
годината - век?
в затвор без присъда
да гние човек?

как може да няма
любов без сълзи?
в душата ти пламък
без страст да пълзи?

как може да пишеш
без Муза и план?
да бъдеш излишен
докрай неразбран?